Коварни спрямо Бога

„Те постъпиха коварно спрямо Господа.“

Осия 5:7

Ето една тъжна истина, която може да бъде валидна за всички вярващи хора! Ние сме възлюбени от Господа, изкупени чрез кръвта Му, призовани чрез благодатта, съхранени в Христос Исус, приети от Възлюбения. Ние вървим по пътя си към небето, и все пак „ние постъпваме коварно“ спрямо Бога, Който е най-добрият ни приятел.

Понякога си позволяваме си да постъпваме коварно спрямо Исус, на Когото сме предали живота си.  Има моменти, когато си позволяваме да постъпваме коварно спрямо Светия Дух, чрез Когото сме съживени за вечен живот! 

Коварни ли сме по отношение на обетите и обещанията, които сме дали в живота си? Спомняте ли си любовта на вашите съпрузи и съпруги, когато бяхме младоженци? А помните ли онова щастливо време – пролетта на вашия духовен живот?

О, колко близко се бяхте вкопчили тогава в своя Учител и Господ! 

Сигурно сте си казвали: „Бог никога няма да ме обвини в безразличие. Нозете ми никога няма да пристъпват бавно или лениво в пътя на служението, посветено на Него.

Няма да позволя сърцето ми да се лута и никога няма да заменя Христос с друга любов. В Христос има всякакъв запас от неизразима наслада. Отказвам ли се от всичко заради моя Господ Исус Христос?

Така ли се чувствахте в първите месеци и години, когато приехте Христос за свой спасител? Уви! Ако съвестта ни проговори, тя ще ни каже: „Този, който обещаваше толкова много неща, се представи много зле. Молитвата му често е неясна –  кратка, но не пламенна. Кратка, но не и усърдна.

Общуването с Христос е на заден план. Вместо да се стремим да имаме небесен ум, ние имаме плътски грижи, предаваме се на светската суета и често ни нападат и обземат мисли за зло.

Вместо да служим със старание на Бога, ние проявяваме непокорство. Вместо да Му служим с пламенност, ние сме хладки. Вместо да проявяваме търпение към ближните, ние сме раздразнителни.

Вместо да живеем с вяра в Господа, ние уповаваме на нашите плътски усилия. Вместо да сме истински войници за Христос и да носим своя кръст, ние проявяваме страхливост, непокорство и  даже дезертираме, и ставаме за срам.

Всички сме склонни да постъпваме коварно. Когато го правим, ние проявяваме предателство към нашия Господ Исус! 

Празните думи няма да ни помогнат да избегнем Божието осъждение. Думите не са достатъчни: нека нашите съкровени мисли да са насочени към искрено покаяние и да се отречем завинаги от греха, който напира в нас. 

Не допускай да проявяваме коварство към Твоите рани, о, Исусе! Прости ни и нека повече не съгрешаваме! Колко срамно е да бъдем коварни спрямо Този, който никога не ни забравя, но Който днес носи имената ни, гравирани на нагръдника Му, пред вечния небесен престол.

Spurgeon’s Gems