ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 5:17-20

ЗАКОН И СПАСЕНИЕ
Проповедта на планината – 3

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, а да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ Мат.5:17-20

Живеем в епоха, в която Божият закон не е на почит не само сред атеистите и езичниците, но и сред християните. А там, където все пак е приет, често бива поставян на пиедестал за спасение, по-висок от самия Спасител. Именно това е причината вярващите в Христос да се разделят на противопоставящи се групи, в които ясно личат две погрешни тенденции – законническо-легалистична и благодатно-анархична.

Легалистичните тенденции водят до стремеж за придобиване на Божието благоволение, благодат и спасение чрез спазване на правила и закони. Проблемът е, че законът, даден чрез Мойсей, не спасява, а само разкрива в какво грешим, осъжда ни и ни превръща в безжалостни обвинители и съдии на братята ни, без да ни освещава. Освен това, там където законът е обезсилен или не може да бъде спазен – както е случаят с обредния закон – той често бива допълван с човешки условия, ограничения, измислици и обреди.

Благодатно-анархичните тенденции не са в по-завидно положение. Хората приемат, че щом спасението е дадено по благодат, то и поведението на човека е „по благодат“, т.е. човек може да върши каквото му се струва приятно, успешно или изгодно. Това води до своеволие, безотговорност, беззаконие, безначалие, противопоставяне, разделение, воюване по интереси и пълна липса на ценности.

За всяка от тези тенденции може да се каже още много, но най-странното е тяхното смесване според вкуса и интересите на онези, които ги прилагат. Ние обаче ще спрем дотук с изследването на погрешните тенденции, защото целта ни не е да разберем кой в какво греши, а какво казва най-великият проповедник на благовестието в Своята знаменателна и основополагаща Проповед на планината.

Христос подчертава, че е дошъл не да разруши, а да изпълни закона, даден чрез Мойсей, и пророчествата, дадени чрез пророците:

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, а да изпълня. Защото истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“

Следователно законът няма да отпадне, докато не се сбъдне и изпълни напълно.

Законът, даден чрез Мойсей, се разделя на морален и обреден.

Обредният закон бе изпълнен чрез жертвата на Христос на кръста. Той стана за нас съвършеният Първосвещеник по чина на Мелхиседек (вж. Послание към евреите, гл. 4–10) и съвършената жертва за изкупление – Божият Агнец, принесен веднъж завинаги за цялото човечество, така че всеки, който повярва и се кръсти (вж. Марк 16:15–16), да бъде спасен, „а който не повярва, ще бъде осъден“.

Спасението е само чрез вяра в Божия Син Исус Христос – жива вяра, която води до заветни отношения чрез кръщението и се потвърждава със знаменията, които я придружават. Исус казва:

„И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; и ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да им повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.“
(Марк 16:17–18)

Изпълнението на моралния закон остава неотменимо задължение и след спасението. Исус подчертава това в случката, описана в Лука 10:25–28:

„И ето, един законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? А Той му рече: Какво е писано в закона? Как четеш? А той отговори: ‘Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си.’ Исус му рече: Право си отговорил; това стори и ще живееш.“

Забележете, че нашият Господ не обяснява как законникът да получи вечен живот, а как да продължи да живее, след като вече го има. Условието е спазването на моралния закон: да обичаме Бога и ближния.

Възможно ли е човек да изгуби вечния си живот?
Възможно е – ако положи много усилия за това. Казвам „много“, защото Божията любов, грижа и милост към нас са огромни. Но щом съществуват непростими грехове, значи тази възможност е реална.

„И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако каже против Святия Дух, няма да му се прости нито в този свят, нито в бъдещия.“
(Матей 12:32)

Апостол Йоан също ни наставлява:

„Ако някой види брата си да върши грях, който не води към смърт, нека се помоли и Бог ще му даде живот. Има грях, който води към смърт; за него не казвам да се моли. Всяка неправда е грях, и все пак има грях, който не води към смърт.“
(1 Йоан 5:16–17)

Тези стихове потвърждават думите на Христос:

„И тъй, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство.“

Ако нарушаването на „малките“ заповеди води до това човек да бъде „най-малък“ в небесното царство, какво ли следва, ако някой нарушава големите заповеди и учи и други на това?

Отговорът е ясен.

Ето и последната препоръка на Христос по тази тема:

„Защото, ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“
(Матей 5:20)

Между другото, летвата, поставена от книжниците и фарисеите, е доста висока. Ако си мислим, че можем да я надминем без усилие и воля, жестоко се лъжем. Не знаете ли, че:

„…от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които се насилят, го грабват.“
(Матей 11:12