СРЕЩА СЪС СЪДБАТА

Съдбовни думи в съдбовна нощ.

Учителят споделя с най-близките Си ученици и приятели, че един от тях ще Го предаде. Един от онези, които е допуснал най-близо до Себе Си. От онези, с които е вървял по прашните галилейски пътища; с които е споделял благата вест; които са слушали думите Му и са вярвали в тях; които са виждали чудесата Му, усещали са силата на любовта Му и на които дори е умил нозете.

И все пак — един от тях ще Го предаде.
Някой би казал: „Каква жестока съдба! Не е ли могъл да я избегне?“

О, да — със сигурност е могъл.

За Него нищо не е било нито изненада, нито безизходна предопределеност.
Той — Създателят — е можел да избере дали да се въплъти сред нас, хората, или не.
Можел е да се роди в най-бедния дом — или в най-богатия.
Можел е да изцелява болните — или да ни остави на нашите страдания.
Можел е да прости греховете ни — или да ни остави под тяхната тежест.
Можел е да ни възлюби — или да ни отхвърли.
Можел е още в началото да отстрани всеки, който ще Го изостави.
Можел е да предотврати всяко предателство.

Можел е и да не даде живота Си на кръста за нас, грешните.

Но Той избра да го направи!

И ние, Неговите ученици — през всички времена — продължаваме да си задаваме същия въпрос, който онази нощ прозвуча около трапезата:

„Да не съм аз, Господи?“

Да не съм аз този, който ще Те предаде?
Който ще се отрече от Теб?
Който ще Те изостави?

Няма предопределена съдба за човека, който се отрича от Него, който става Негов враг или предател.

Има свободен избор.
Има малки, ежедневни избори, които правим всеки ден.
И именно те — тихо и незабележимо оформят съдбата ни:
дали ще бъдем Негови ПРИЯТЕЛИ…
или Негови ПРЕДАТЕЛИ.