Евангелие на себето и портрети на неговите проповедници

Живеем във времена, в които е все по-актуално предупреждението на апостол Петър за появата на лъжливи учители, които ще въведат гибелни ереси (2 Петър 2:1). Как реагират християните на случващото се в техните среди? Дали сме се научили да пресяваме информацията, която стига до нас или сме станали толкова наивни да вярваме на всеки, който казва, че е изпратен от Бога?

Прави ли ви впечатление, че не винаги вярващият човек проверява достоверността на дадено слово, така както апостол Павел ни учи в 1 Солунци 5:21. Изглежда днес християнинът е станал малко наивен, а някои вярващи са много доверчиви. Може би всичко това произлиза от факта, че техните очаквания са да слушат само истината. Общата презумпция е, че вярващият човек трябва да говори само истината. Това е така, но трябва да бъде казано и другото, че както в миналото, така и днес, има хора, които попадат в категорията на “злите работници” (Фил. 3:2). Това са хора, които зад маската на една благочестива усмивка, учат другите на лесно християнство. В него не присъства учението за греха, ада, Божия гняв и пр. Това християнство е по-скоро насочено към издигане на Себето, като негова основна цел е вярващият човек да се мисли за велик, доминиращ, свръхествствен, богопомазан.

“Евангелието на Себето" е отдалечило Христос от Неговия трон и е поставило човека в центъра на Божиите планове. Такива проповедници не само, че галят егото на своите слушатели, всъщност те ги учат на чист егоизъм. Мислите им не са насочени към изпълнение на Божията воля, а човекът възприема Бога като изпълнител на собствената му воля.  Господ е принизен до състоянието на “вълшебния дух” от лампата на Аладин, който е подчинен на всяко желание на притежателя си. Можем да видим как такива християни не се хвалят със "страдания за Христос" (2 Кор. 12:9), защото те не присъстват в живота им. Но как да присъстват, когато благовестието не е благовестие, а сладки приказки за това какъв телефон има човек, каква кола шофира, каква къща е купил.

Такива проповедници умишлено не говорят за страдания за вярата, защото знаят, че така не само ще намалят своя рейтинг, но и ще изгубят слушателите си. “Евангелието на Себето" завежда човека в една съвсем различна посока от тясната порта и стеснения път, за който Христос говори (Мат. 7:14). То се доближава до съвременните учения на популярното движение "Ню ейдж", чиято основна цел е човекът да бъде господар на своя живот. Обаче в тази утопия Бог умишлено е поставен зад кадър, като режисьор, но не и като участник в живота ни.  Говори се за Неговото Господство, но не и за това, че Той трябва да бъде лично Господ на всеки човек, защото ако само за миг се прокара тази идея, то вече Себето не може да вирее в такава обстановка. На теория Себето се стреми към свобода, обаче не свобода в Бога, а извън Него.

Затова и проповедниците на това Евангелие на Себето никога не говорят за покорство, смирение, страдания за вярата, побеждаване на страстите и пр. Те никога не биха изобличавали грешника за греховете му, защото знаят, че така рискуват да изгубят неговото финансиране. А за тях финансирането от страна на аудиторията се е превърнало в бизнес. Те предлагат продукт, а слушателите го купуват. За да бъде обаче този продукт продаваем, е нужно той да задоволява вътрешните потребности на човека, не да го ограничава по някакъв начин, а точно обратното – да го прави удовлетворен. Проповедникът се е превърнал в гуру или касичка за щастие. Слушателите си плащат, за да бъдат развеселявани, както човек си плаща, когато отива на комедийно шоу. Различното е само това, че докато на това шоу човек отива, за да се развесели като гледа и слуша различни смешки, тук той отива, за да храни егото си. Голяма вина имат и онези, които купуват билети, защото ако тях ги нямаше и шоу нямаше да има. По тази причина всеки сам си носи отговорност. Като основна мотивация в подобно богослужение е забавлението. Ако то отсъства, говорителят няма как да задоволи вътрешната настройка или емоционална потребност на присъстващите. Такива проповедници знаят как да си играят с емоциите на слушателите, затова често пъти използват инструменти за манипулация, за да убедят аудиторията в своята правота.

Нека да не се учудваме, когато такива хора излъчват престиж, успех, интелигентност. Ако не изглеждаха така, нямаше да се продава “стоката”, която произвеждат. Тяхното маркетингово мислене цели клиентът да бъде спечелен, защото само тогава той може да бъде използван. Тук въобще не говорим за спасение на човешката душа, понеже това не е цел на този вид проповедници. Техният основен мотив е личното забогатяване и слава, понеже вярват, че то е в основата на Божиите благословения в живота им. Бихме познали такъв тип водачи по честото им говорене за материалните неща. Това, което е изненадващо и в същият момент отвратително, е, че те не крият, че искат да са богати. Дори в своите проповеди се хвалят с новите си материални придобивки, като по този начин искат да подчертаят “Божието” благоволение в живота и служението им. Обаче най-жалкото е, че по пътя си към ада водят и много други хора, които никога не са познали Христос, а искрено вярват, че техният водач ги води към Него. Такива хора “никога не грешат” или поне оставят своите последователи с такова впечатление.

Затова и представите на тези, които им вярват, са идеалистични. В тях те виждат безпогрешност, която е присъща единствено и само за Бога. Точно поради тази причина те не могат да бъдат критични към думите и делата на говорителя. Апостол Павел ни учи: “Всичко изпитвайте, дръжте доброто” (1 Сол. 5:21). Внушението, което успешно въздейства на слушателите, било то чрез реклама или манипулативни инструменти, е в безпогрешността на проповедника. Тогава всяка негова дума се приема наравно със Слово, казано от Самия Бог. Не знам дали ви е правило впечатление честата употреба на думите: “Така казва Бог” или “Господ ми каза”, които се употребяват от такива човеци. Изглежда те вярват, че са наместници на Бога и имат денонощна връзка с Него, предавайки точна и дословна информация директно от Божиите уста. Това не само, че звучи смешно, но и много жалко. Друг отличителен белег на тези проповедници са честите им истории за свърхестествени преживявания с Бога. Те така пламенно говорят за тях, че слушателите наистина се пренасят в атмосферата на техните думи. Хвалбите, че Господ има специално отношение към тях и че Той лично постоянно им говори, са не само нереалистични, но може да бъдат разглеждани и като диагноза. 

Когато Христос не е в центъра на проповедта и живота на проповедника, това е най-силното доказателство, че той е инструмент в ръцете на Лукавия. Именно Сатана не иска Божият син да бъде Господ в живота на човека, затова той е готов на всичко, само и само да отклони погледа ни от Истината. Евангелието на Себето заслужава да чуе думите на апостол Павел: “Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет” (Галатяни 1:8).

В центъра на истинското благовестие стои Божият Син, Който пострада за греховете на цялото човечество. Там е Неговото възкресение и царственост. Там е ТОЙ. Ние сме творение, което е съгрешило и не заслужава милост. Но Бог поради Своята огромна любов към нас е решил да покаже милост, като е пожертвал собствения Си Син за греховете ни. Всичко, което имаме и дължим, е единствено и само на Бога. Без Него нашето съществуване е немислимо. Христос ни облича със Своята праведност, но не за да се хвалим и мислим за велики. Той понесе страданията на кръста, не заради нашето благополучие и просперитет, а за да ни спаси от греховете. Това, което Господ очаква от човека, е той да повярва в Неговия Син, Когото е изпратил.“Евангелието на Себето” винаги ще бъде противно на Бога, защото основната му цел е да измести Христос от мястото, което по принцип Му принадлежи. Нека не бъдем наивни и да вярваме на всеки, който представя себе си за изпратен от Бога.

“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света” (1 Йоан 4:1). Да търси човек истината и да стои в нея е лична отговорност. Всички ние имаме Божието Словото и можем чрез него да изпитваме духовете. Нека бъде разумни и да полагаме пълното си доверие само в Бога. Единствено Той е безпогрешен и съвършен.