Емоционално зависими

0

Емоционално зависим ли съм?Всеки има нужда да се чувства обичан и одобрен и е правилно да получава това от своето семейство. 

 

Ако в детството сме развили здравословна привързаност, ние ще сме способни да развием и здравословни вз…

Емоционално зависими

Емоционално зависими

Емоционално зависими Емоционално зависим ли съм?Всеки има нужда да се чувства обичан и одобрен и е правилно да получава това от своето семейство.    Ако в детството сме развили здравословна привързаност, ние ще сме способни да развием и здравословни взаимоотношения с другите и с Бог. Но, в случаите когато това не се е случило, човек се чувства несигурен, опитва се да привлече вниманието на другите върху себе си, като се старае да бъде добър, да прави неща за да ги впечатли и вярва, че само тогава ще бъде приет и одобрен.    За да се чувства сигурен, емоционално зависимият човек се нуждае от присъствието или вниманието на други хора.  Неговото щастие е зависимо от някой друг или от успеха на взаимоотношенията. Това е емоционална зависимост към хора и към начина, по който те го карат да се чувства. Много лесно можем да объркаме емоционалната зависимост с любов.   Емоционално зависимият човек има неутолима нужда от любов и привързаност? Чувства се стресиран, когато някой се отдръпне емоционално или физически от него.    Това може да бъде зависимост от родители, деца, брачен партньор, работодател, приятели. Всеки човек, когото поставяме на мястото на Бог, може да стане емоционална опора за нас.   Бог ни е създал с потребността да изграждаме взаимозависими взаимоотношения с другите, а не да бъдем зависими от тях.   Ето няколко белега, които показват, че сме емоционално зависими от хората, а не от Бога: Чувстваме се несигурни, недостойни и не знаем кои сме. Съмняваме се в своите желания, цели и решения. Непрекъснато търсим внимание – ревнуваме, ако не сме център на внимание. Чувстваме се некомфортно да останем сами – често ни е трудно да прекарваме качествено време насаме, без хората, от които сме зависими. Чувстваме паника и гняв, когато те се отдръпнат от нас. Чувстваме нужда от одобрение – търсим винаги тяхното одобрение. Толерираме токсично поведение – оправдаваме тяхното лошо отношение. Нерешителни сме – причината за това е, че се страхуваме, че няма да можем да угодим на другите.   Имаме ниско самочувствие – непрекъснато се притесняваме, че не сме на ниво; поставяме под въпрос нашата идентичност в Христос. Критични сме към себе си и другите – винаги критикуваме себе си и другите. Често се тревожим – измъчваме се емоционално и не можем да се отпуснем.   Изпитваме ревност и липса на доверие – опитваме се да контролираме взаимоотношенията. Поглеждаме на другите като на заплаха за нас. Страхуваме се – нашите действия са движени от страх от отхвърляне, конфронтация и загуба. Влизаме в ролята на жертва – често обвиняваме другите за това, че нуждите ни не са снабдени. Липсва добра комуникация – затрудняваме се да кажем, че се страхуваме от отхвърляне, изоставяне, загуба на взаимоотношения. Имаме постоянна нужда от уверение – често проверяваме, дали другият се чувства добре, за да можем ние да сме спокойни, че сме направили всичко необходимо, за да бъдем обичани и приети. Манипулираме – често чувстваме нужда да контролираме другите. Това е по-скоро пасивно-манипулативно поведение, провокирано от вина. Прекалено много премисляме това, което другият е казал – обмисляме какво е искал да каже чрез думите или действията си. Не е трудно да попаднем в клопката на емоционалната зависимост – може да сме преживели травматично събитие; да ни е липсвала любов и грижа по време на възпитанието. От време на време във всеки от нас могат да се появят тези черти, но при емоционално зависимите или прекалено нуждаещите се хора те се появяват много по-често. Поради липсите и преживяванията пренасочваме нашия фокус от Божията любов към другите, в старанието си да задоволим емоционалните си нужди.   Всички се нуждаем от взаимоотношения, а, разбира се, при някои потребността е по-голяма. Но, какво да правим, ако чувстваме, че не можем да функционираме без дадено взаимоотношение?   Проблемът при такива взаимоотношения е, че нуждата от любов и одобрение е ненаситна. Истината е, че няма човек, който да може да я снабди. Само Бог може! Той иска да бъде нашият източник! Той иска да бъде всичко за нас!   Много опасно е да си останем емоционално зависими, защото това ни прави податливи на манипулация и ставаме мишена за токсични хора.   Ставаме неспособни да чуем какво Бог иска да ни каже. А ние най-добре Го чуваме, когато сме в общение с Него и напълно Му се покоряваме. Ако сме емоционално зависими от някого, това ще ни кара да разчитаме на този човек, а не на Бог. Ще ни пречи да постигнем пълния си потенциал в живота. Трудно е за емоционално зависимия човек да види, че отвъд настоящата му нужда от любов е свободата да живее изобилен живот.   Ние трябва да бъдем зависими единствено от Бога. Той е милостив и ще ни изпраща хора, които да ни обичат. Но, когато започнем да използваме тези хора, за снабдяване на нашите нужди, които само Бог може напълно да снабди, ние се излагаме на опасност. Хората не са предназначени да бъдат нашия „източник“, те са само „средството“. И когато разчитаме на някой човек, като на свой „източник“, ние стъпваме по много тънък лед и можем да бъдем емоционално наранени от тези, които не са способни, нито създадени да снабдят напълно нашите нужди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.