Двете множества

Двете множества

16.07.2021 0 By Evangelsko.info
Двете множества А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица, и с нея имаше голямо множество от града. (Лука 7.11-12)   Едно множество, следващо Господа, който даряваше бъдеще и надежда на последвалите Го, срещна друго множество, което имаше само скръб, смърт и безнадеждност. Всеки ден, дори и в нашето забързано ежедневие, тези множества се срещат неизбежно, искаме или не. Въпросът е, към кое множество принадлежим ние и разпознаваме ли множеството на безпътие и безнадеждност в света?   Преди години срещнах една млада жена от пакистански произход, живееща във Великобритания, която била омъжена против волята си, въпреки желанието ѝ да учи и да се развива в избрана от нея област. Научавайки за решението на баща си да я омъжи против волята ѝ за напълно непознат, тя бе направила опит да се самоубие, но Бог в милостта си бе осуетил намерението ѝ. Изслушах я и просто я подкрепих в решението ѝ да се довери на Бога с брака си.   Друга млада жена от арабски произход, бе прокудена от съпруга си, който бе и неин братовчед, защото не му била угодила в нещо. Освен капризите на съпруга си тя трябваше да търпи и постоянните му упреци, че не може да му роди дете. Изслушах я, подкрепях я в скръбта ѝ и се молех за нейната нужда. Бог в милостта Си изпълни утробата ѝ и я дари с момченце на Неговото време. Тя дружеше с няколко християнки от обкръжението ми и знаеше, че всички се бяхме молили за това дете. Бог да довърши делото си в живота на тази жена, като доведе нея и целия ѝ дом до спасително покаяние.   Младо арабско момиче на около 12 години бе уговорено от баща му да стане поредна съпруга на значително по-възрастен от нея мъж, поради неговото благосъстояние. Вследствие на стрес момичето разви някакво сърдечно заболяване и след намесата на Бога чрез тяхна съседка-християнка, сватбата бе осуетена.   Високо образована пакистанска жена бе принудена да се примири с това да стане трета по ред съпруга, надявайки се на обстоятелствата да зачене и роди второ момче на съпруга си, за да спечели благоволението му. Тя бе моя близка приятелка. Не веднъж я изслушвах, съветвах според мъдростта на Божието Слово, молех се за нея, споделих ѝ благовестието, останалото оставих на Божия Дух.   Друга мюсюлманка губеше невръстното си дете от рак във Великобритания, където теоретично медицината бе значително по-напреднала от тази в страната ѝ – Пакистан. Нямаше нищо в тази страна, което да ѝ предложеше някаква надежда и утеха за нейното умиращо дете. Тя живееше в мечтаната Европа, но внезапно връхлетялото я изпитание бе направило на пух и прах очакванията ѝ за добро бъдеще и надежда в тази страна. Поверих я на Божията благодат в молитвите си, тъй като не я познавах лично, но чух за историята й от други мои познати жени в исляма.   В работата си с мюсюлманки, аз се срещах отново и отново с множества, подобни на описаното от апостол Лука в 7 глава на евангелието му. Изслушвах ги, молех се за тях, съветвах ги според дадената ми от Божието Слово мъдрост, предлагах им Нов завет на собствения им език, а останалото оставях на работата на Светия Дух. Понякога след време се радвах на отговори на молитвите си в живота на тези жени, понякога просто ги поверявах на Божията милост за неизвестното бъдеще. Уверена съм, че и вие подобно на мен всеки ден се срещате с подобни множества, постоянно борещи се със скръб, смърт и безнадеждност в това време на преумножаващи се болести, международни конфликти, природни бедствия…   Спрете за момент насред забързаното си ежедневие и погледнете на съседа, приятеля или колегата си през състрадателните очи на Исус! Какво виждате? Има толкова много болка около нас, толкова много отчаяние, страх и безнадеждност от неизвестното бъдеще. Дали сте част от множеството, което следваше Исус? Онова множество, което подобно на Учителя си, носи бъдеще и надежда на едно безпътно поколение. Онази Църква, пред която и портите на ада не са в състояние да устоят. Църквата, която носи живото-променящо послание, облечено в силата на Духа. Това е нещото, от което се нуждае този погиващ свят. Не просто думи, а живот!   Господ Исус Христос призова Църквата си да отиде и да занесе благовестието до всеки дом и народ. Да занесе на духовно слепите виждане, на духовно мъртвите - живот.   Там някъде има някой, който погребва надеждата си, а някой друг е упълномощен от Духа да вдъхне живот. Там някъде има някой, който е загубил пътя пред себе си, но има и някой, който е намерил Пътя, Истината и Живота, и може да го сподели с безпътния. Има някой, който безутешно тайно плаче в скръбта си, без да знае, че там някъде има и Друг, който изрича думите: ”Недей плака!”, а думите Му са облечени със силата да променят всяка безнадеждна ситуация. Този, който води нашето множество, е в състояние да дари с бъдеще и надежда онова множество, което ни заобикаля всекидневно.   През годините съм се опитвала многократно да свидетелствам за благодатта на Бога със собствени средства и методи, но в повечето случаи се сблъсквах с духовна слепота и незаинтересованост. Много е трудно да помогнеш на някого, който не осъзнава, че се нуждае от помощ и погива. Но осъзнах, колко е важно да воюваме в молитва и пост, като се научим да чакаме Светия Дух за водителство и помощ. Само Той може да направи свидетелстването ни на Божията благодат ефективно. Без значение дали Бог ви изпраща в Индия, Китай, Турция или където и да е по света, отивайте с водителството и подкрепата на Светия Дух, за да бъде трудът ви плодотворен.   Дали Бог ви води просто да молитствате и постите за нечие служение, бъдете верни в това, което ви е поверено! Молитвите ви ще послужат за това някой да намери надежда и спасение чрез Божие лично откровение или послание, споделено му от Божий слуга. Сейте щедро за Божието дело по света, според както Бог ви води! Там някъде, някой отчаяно се нуждае от това да чуе Исусовото „Недей плака!“ Живеем в последни времена, където единствено Той може да го каже и думите Му да променят нечия житейска ситуация за Божия слава. Един ден ще срещнете този някой в Божието царство и ще се уверите, че всяка ваша жертва за Господа си е струвала.   „И Господ, като я видя, смили се над нея и рече ѝ: Недей плака. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му. И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки:Велик пророк се издигна между нас; и: Бог посети Своите люде. И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.“   В онези времена, както е и днес в ислямския свят, за една жена да овдовее и да загуби и единствения си син – източник на някаква сигурност, бъдеще и надежда, е било голяма лична загуба и трагедия. Лично видях такива жени, събрани в множество на улицата да нощуват заедно навън под улична лампа, без легло или подслон, оставени без каквато и да е мъжка закрила и грижа. Исус обаче срещна вдовицата насред нейното нещастие, по пътя ѝ да погребе собственото си бъдеще и възкреси надеждата ѝ, като ѝ върна радостта и сигурността в утрешния ден. Това отдаде слава на Бога и промени изцяло към по-добро животът на една майка и нейния син.   Много хора, дълбоко в себе си все още се надяват на Божията милост и чудеса за живота си. Те все още са част от едно дълбоко наскърбено множество, което е изгубило пътя, бъдещето и надеждата си. Исус ги вижда като овце без пастир. Той все още показва милост към наскърбените и душевно угнетените. Призовани сме да бъдем Негови посланици на мира във време, когато няма мир. Той очаква от нас да предлагаме навред, където отидем надеждата Му за едно по-добро и велико бъдеще. Той ни учи да обичаме с изцеряващата му любов, която докосва дълбоко всяко сърце така, както само Той умее. Исус е същият, вчера, днес и завинаги! Амин!