ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК, том I – 1

Четиво с продължение…ДУХ ДУША И ТЯЛОЧаст 1 „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;чудесни са Твоите дела,и душата ми добре знае това. Костите ми не са били скрити от Тебе,когато в тайна съм бил създаван,и в дълбочините на земята ми се е давала разнообразната ми форма. Твоите очи видяха неоформеното ми тяло;и в…

ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК,  том I – 1

ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК, том I – 1

Четиво с продължение…
ДУХ ДУША И ТЯЛО
Част 1

„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;чудесни са Твоите дела,и душата ми добре знае това. Костите ми не са били скрити от Тебе,когато в тайна съм бил създаван,и в дълбочините на земята ми се е давала разнообразната ми форма. Твоите очи видяха неоформеното ми тяло;и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни,докато още не съществуваше ни един от тях.“ Пс.139:14-16

СЪ­Т­ВО­РЯ­ВА­НЕ­ТО НА ЧО­ВЕ­КА

“И Гос­под Бог об­ра­зу­ва чо­ве­ка от пръст из зе­мя­та и вдъх­на в ноз­д­ри­те му жиз­не­но ди­ша­не; и чо­ве­кът ста­на жи­ва ду­ша” (Бит. 2:7).

Ко­га­то в на­ча­ло­то Бог сът­во­ря­ва чо­ве­ка, Той го офор­мя от зем­на пръст, а след то­ва вдъх­ва в ли­це­то му “ди­ха­ние за жи­вот”. Вед­на­га щом то­ва “ди­ха­ние за жи­вот” , което става човешкият дух, влезе в кон­такт с чо­веш­ко­то тя­ло, се по­явя­ва ду­ша­та. Сле­до­ва­тел­но, ду­ша­та – то­ва е съ­еди­ня­ва­не­то на тя­ло­то и ду­ха на чо­ве­ка. Ето за­що Све­ще­но­то Пи­са­ние на­ри­ча чо­ве­ка “жи­ва ду­ша”. “Ди­ха­ни­ето за жи­вот” е ду­хът на чо­ве­ка, из­точ­ни­кът на чо­веш­кия жи­вот. Гос­под Исус каз­ва:

“Ду­хът е, кой­то ожи­вот­во­ря­ва” (Йо­ан 6:63).

Ди­ха­ни­ето за жи­вот ид­ва от Съз­да­те­ля. Но не би­ва да се смес­ва ду­хът на чо­ве­ка със Свя­тия Дух на Бо­га. Свя­ти­ят Дух се от­ли­ча­ва от на­шия чо­веш­ки дух. В Рим­ля­ни 8:16 е по­со­че­на та­зи раз­ли­ка:

“Са­ми­ят Дух сви­де­тел­с­т­ва за­ед­но с на­шия дух, че сме Бо­жии че­да”

ФУ­Н­К­ЦИИ НА ДУ­ХА, ДУ­ША­ТА И ТЯ­ЛО­ТО

            Чрез тя­ло­то си чо­век се до­кос­ва до об­к­ръ­жа­ва­щия го ма­те­ри­ален свят. Ето за­що тя­ло­то мо­же да се на­ре­че “съз­на­ние за све­та”. Ду­ша­та включ­ва в се­бе си ра­зу­ма, кой­то пра­ви въз­мож­но нас­то­ящо­то ни съ­щес­т­ву­ва­не, и емо­ци­ите, ко­ито се пре­диз­вик­ват от на­ши­те се­ти­ва. По­не­же ду­ша­та при­над­ле­жи на на­ше­то “аз” и чрез нея про­явя­ва­ме се­бе си, т. е. сво­ята лич­ност, тя мо­же да се на­ре­че “са­мо­съз­на­ние” на чо­ве­ка. Ду­хът единствено пред­с­тав­ля­ва она­зи част, чрез ко­ято об­щу­ва­ме с Бо­га и с чи­ято по­мощ са­мо ни­е, хо­ра­та сме спо­соб­ни да Го опоз­на­ем и да Му се пок­ла­ня­ме. Тъй ка­то чрез на­шия дух осъз­на­ва­ме Бо­га, той мо­же да бъ­де на­ре­чен “съз­на­ние за Бо­га”. Бог живее в ду­ха, “аз”-ът – в ду­ша­та, а се­ти­ва­та – в тя­ло­то.

            Как­то ве­че ка­зах­ме, ду­ша­та е пре­сеч­на­та точ­ка меж­ду тя­ло­то и ду­ха, защото там те са съединени. Чрез ду­ха си чо­век об­щу­ва с ду­хов­ния свят и с Бо­жия Дух. Чрез тя­ло­то си чо­век кон­так­ту­ва с външ­ния се­ти­вен свят, оказ­ва вли­яние вър­ху не­го и усе­ща не­го­во­то вли­яние вър­ху се­бе си. Ду­ша­та се на­ми­ра меж­ду те­зи два свя­та, като  при­над­ле­жи и на два­та. Тя е свър­за­на с ду­хов­ния свят пос­ред­с­т­вом ду­ха, а с ма­те­ри­ал­ния – пос­ред­с­т­вом тя­ло­то. Ду­ша­та съ­дър­жа силата на сво­бод­на­та во­ля на чо­ве­ка, за­то­ва чо­век из­би­ра как­во да при­еме и как­во да от­х­вър­ли от те­зи два свя­та. Ду­хът не мо­же пря­ко да вли­яе на тя­ло­то. Ну­жен му е пос­ред­ник, и то­зи имен­но пос­ред­ник е ду­ша­та, ко­ято се об­ра­зу­ва от сли­ва­не­то на ду­ха с тя­ло­то. По та­къв на­чин ду­ша­та стои меж­ду ду­ха и тя­ло­то, ка­то ги свър­з­ва по­меж­ду им. Пос­ред­с­т­вом ду­ша­та ду­хът мо­же да по­ко­ря­ва тя­ло­то, за да се под­чи­ня­ва то на Бо­га, точ­но как­то и тя­ло­то пос­ред­с­т­вом ду­ша­та мо­же да скла­ня ду­ха да оби­ча све­та.

            Най-вис­ши­ят от те­зи еле­мен­ти е ду­хът, за­що­то се съ­еди­ня­ва с Бо­га. Тя­ло­то е най-нис­ши­ят еле­мент, по­не­же е в кон­такт с ма­те­ри­ята. Ду­ша­та, ко­ято се на­ми­ра по­меж­ду им, ги съединява и изразява техния характер като свой собствен. За­да­ча­та на ду­ша­та е да под­дър­жа те­зи два еле­мен­та в съ­от­вет­ния ред, за да не за­гу­бят пра­вил­но­то вза­имо­дейс­т­вие по­меж­ду си, а имен­но нис­ше­то, т. е. тя­ло­то, да се под­чи­ня­ва на ду­ха, и да мо­же вис­ше­то (ду­хът) да уп­рав­ля­ва тя­ло­то пос­ред­с­т­вом ду­ша­та. Най-зна­чим фак­тор за чо­ве­ка оп­ре­де­ле­но е ду­ша­та. Тя взе­ма от ду­ха оно­ва, ко­ето той по­лу­ча­ва от Свя­тия Дух, за да мо­же ка­то се усъ­вър­шен­с­т­ва, да го пре­да­де на тя­ло­то, и то съ­що да по­еме от съ­вър­шен­с­т­во­то на Свя­тия Дух и по та­къв на­чин да ста­не тя­ло ду­хов­но.

            Ду­хът – най-бла­го­род­на­та част на чо­ве­ка – е и най-скри­та­та, най-вътрешната част от не­го­во­то съ­щес­т­во. Тя­ло­то – най-нисша­та част – пред­с­тав­ля­ва външ­на­та об­вив­ка на чо­ве­ка, а меж­ду ду­ха и тя­ло­то жи­вее ду­ша­та в ро­ля­та на пос­ред­ник. Тя­ло­то – то­ва е външ­на­та хи­жа на ду­ша­та, а ду­ша­та – то­ва е во­алът на ду­ха. Ду­хът пре­да­ва своя им­пулс на ду­ша­та, а ду­ша­та импулсира тя­ло­то да се под­чи­ня­ва на ду­ха. Това е предназначението на душата като пос­ред­ник. Пре­ди гре­хо­па­де­ни­ето ду­хът е уп­рав­ля­вал ця­ло­то съ­щес­т­во на чо­ве­ка пос­ред­с­т­вом ду­ша­та.

            Ду­ша­та е по­тен­ци­ал­но най-мо­гъ­ща­та част на чо­ве­ка, по­не­же ду­хът и тя­ло­то се сли­ват в нея, ка­то я прев­ръ­щат в сър­це­ви­на на лич­нос­т­та, ко­ято от своя стра­на оказ­ва вли­яние вър­ху тях. Пре­ди гре­хо­па­де­ни­ето силата на ду­ша­та се е на­ми­ра­ла на­пъл­но под уп­рав­ле­ни­ето на ду­ха. Си­ла­та на ду­ха сле­до­ва­тел­но е би­ла ней­на си­ла. Сам по се­бе си ду­хът не мо­же да вли­яе на тя­ло­то, а са­мо чрез ду­ша­та. То­ва се виж­да от  Лу­ка 1:46, 47: “ве­ли­чае ду­ша­та ми Гос­по­да, и за­рад­ва се (“зарадвал се е” в оригинала – Б. р.)  ду­ха ми в Гос­по­да Спа­си­те­ля мой”. “Тук про­мя­на­та на вре­ме­на­та по­каз­ва, че пър­во ду­хът  трябва да се възрадва, пре­ди ду­ша­та да мо­же да ве­ли­чае Гос­по­да; духът предава ра­дос­т­та на ду­ша­та, а душата я из­ра­зя­ва чрез те­лес­ни­те ор­га­ни” (цит. от “Най-ран­ни­ят век на зе­мя­та” – Пем­бер).

            Ще пов­то­рим, че ду­ша­та е сър­це­ви­на­та на лич­нос­т­та. Тя включ­ва во­ля­та, ин­те­лек­та и емо­ци­ите на чо­ве­ка. Пос­ред­с­т­вом ду­ха чо­век контактува с ду­хов­ния свят. Посредством тя­ло­то човек контактува с ма­те­ри­ал­ни­я свят. Ду­ша­та се на­ми­ра меж­ду ду­ха и тя­ло­то. Тя из­би­ра да­ли да управлява духовният или материалният свят. По­ня­ко­га ду­ша­та са­ма по­ема уп­рав­ле­ни­ето чрез интелекта и се­ти­ва­та на чо­ве­ка, и то­га­ва уп­рав­ля­ва пси­хо­ло­ги­чес­ки­ят свят. За да мо­же ду­хът да уп­рав­ля­ва, той тряб­ва да по­лу­чи раз­ре­ше­ние от ду­ша­та, в противен случай духът е безпомощен да упражнява контрол върху душата и тялото. Но решението зависи от душата, защото тя е седалище на човешката личност.

Цитат от „ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК“
– том първи, автор Уочман Ни

Очаквайте продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.