Доживетен стремеж

„И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“

                                                                                                                                        (Римляни 3:28)

Хората не се оправдават и не получават вечен живот и спасение поради нещо, което те са направили. Единствената причина те да получат живот и спасение е поради Божията благодат чрез Христос. Няма друг път.

Мнозина християни са уморени да слушат това учение отново и отново. Те смятат, че са го научили още преди много време. Те обаче не разбират колко важно всъщност е то. Ако това учение продължи да бъде поучавано като Божия валидна истина Христовата църква ще остане единна и чиста без петно. Единствено тази истина прави и поддържа християнството.

Можете да чуете незрели християни да се хвалят колко добре знаят, че ние сме оправдани чрез Божията благодат, а не чрез нещо, с което сами сме заслужили това. Но ако те казват, че е лесно да приложим тази истина на практика, тогава без съмнение те не знаят какво говорят и вероятно никога няма да разберат. Ние никога не можем напълно да научим тази истина или да се хвалим, че сме я разбрали напълно. Нейното научаване е истинско изкуство. Ние винаги се учим и тя винаги ще бъде наш учител.

Хората, които истински разбират, че са оправдани чрез вяра и прилагат това на практика, не се хвалят, че напълно са се усъвършенствали в това учение. Те мислят за това като за приятен вкус или аромат, който винаги преследват. Тези хора са удивени, че не могат да разберат Христовото учение толкова добре колкото биха искали. Те са гладни и жадни за него. Те никога не се уморяват да слушат за тази истина.

По подобен начин Павел признава във Филипяни 3:12, че все още не е достигнал целта си. В Матей 5:6 Христос казва, че тези, които гладуват и жадуват за правдата са блажени.

Превод: Радостин Марчев