Доверие в грешните неща

Това библейско изучаване има за цел да покаже до какво води доверието ни в грешните неща, и по-специални религиозността. А когато народът се върна в стана, Израелевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни
>>>>

Доверие в грешните неща

Доверие в грешните неща

Това библейско изучаване има за цел да покаже до какво води доверието ни в грешните неща, и по-специални религиозността.

А когато народът се върна в стана, Израелевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни. И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет. След като ковчегът на Господния завет дойде в стана, целият Израел извика със силен глас, така че земята проехтя. … Тогава филистимците влязоха в бой; Израел беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израел. 1 Царе 4:3-5, 10

А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха.Тя нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израел 1 Царе 4:19, 21

Еврейската дума за слава е каб/вод – от тук името на Финеесовият син – Ихавод – славата се изгуби от Израел. Буквално думата означава „тежък“ и в нашият език казваме „този човек си тежи на мястото“ – т.е. велик е, може да се разчита на него и има власт. Та, да отдадеш слава на Бог означава – да признаеш важността Му, като вярваш и разчиташ на Него.

През годините на съществуването си, Израел се е бил с много врагове. Те са се били с амалекитците, моавците, ханаанците и други. По времето на съдиите, те са се сблъскали с един нов враг, и то много пъти – филистимците. Самсон, Самуил и Давид са се били с тях. Също и Саул като дори е бил убит от тях. Голиат е може би, най-известният филистимец в Библията.

Кои са били филистимците? Те са били преселници заселели се на югозападният бряг на Палестина като се предполага, че са дошли от остров Крит. Те са живели в пет града от което единият е много известен, Газа. Другите градове са били Ашдод, Екрон, Ашкелон и Гат. Ашдод е мястото, където след победата над Израел филистимците занасят Господният ковчег.


Когато при една от битките, Израел губи (1 Царе 4:1-2), хората запитват мъдреците защо е станало това? Старейшините са били ръководителите на земята по онова време . Те са били на брой 70:

Тогава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израелевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб. И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. Числа 11:16-17

Старейшините решават, че са загубили, понеже Бог не е бил с тях и сега, за да Го принудят да бъде с тях – те взимат най-свещенният предмет, който имат; Господният Ковчег. По този начин, те са мислели, че сега Бог със сигурност е щял да ги защити, иначе, ако не го направи, Той ще се изложи като Бог.

Интересен въпрос е какво точно е бил Ковчега на завета? Кивота? Господният ковчег?

Ковчега е бил позлатена кутия, в която първоначално са били плочите на завета, но научаваме от Евреи 9:4, че там после е имало и други предмети: ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета.

В нашият текст, ковчега на завета е описан като: „ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.“ Херувимите са били ангелски създания, чиито образи са били изваяни и поставени да бдят над ковчега.

Ковчега е бил е бил символ на Божието присъствие. Около него е трябвало да бъдат внимателни хората, понеже ако някой не е разпознавал, че Бог е свят – е бил наказван. Понеже е представял Божието присъствие – доста често в битки, е стоял близо до лагера на израилтяните. И от там хората са започнали да вярват, че присъствието му е осигурявало победите им.

Нека се върнем в нашият текст. Старейшините вярващи в това поверие, решили да нападнат филистимците със Господният ковчег. Тук научаваме нещо важно и трябва да внимаваме:

Израилтяните са те са били прави, че ковчега е бил символ за Божието присъствие, но са грешали относно това, че са можели да контролират Бог.

След като израилтяните виждат Ковчега – те започват да се надъхват за бой и започват да крещят и викат. (ст. 5) Това, разбира се, уплашва филистимците. Те са чували за силата на израилтяните, когато ковчега е бил при тях. За тях това е било равносилно на божество, присъстващо на бойното поле, което не е на тяхна страна. Въпреки страха си, Филистимците решили да се стегнат и да не се оставят да бъдат роби на Евреите. (ст. 6-9)

Битката е била безапелационно спечелена от Филистимците. Хиляди израилтяни са били избити. Ковчега – Божието присъствие – е било отнето от тях. Двамата фалшиви свещенника по онова време : Офний и Финеес, синовете на Илий са били убити в изпълнение на пророчеството на незнайният пророк (1 Царе 2:34).

Оцелелите израилтяни са били посрамени и ужасени от загубата на битката, както и от загубата на Ковчега на завета. Интересна е тяхната ситуация: всеки път, когато ковчега е бил с тях, те са побеждавали. Най-значимата победа е може би била, битката за Ерихон. Сега, обаче какво стана? Да не би Бог да ги е изоставил? Та те направиха, това което всеки път им носеше успех (бяха религиозни).

Библията никога не обяснява какво се случило. Обаче едно нещо е ясно, загубата е била заради презумпцията на израилтяните, че Божията защита над тях е основана на един предмет. Тяхното доверие не е било в живият Бог. Ние хората често изпадаме в този грях – като се покланяме на „свети“ предмети, а не на светият Бог.

По времето на пророк Еремия – хората са започнали да се покланят на Божият Храм – ако храма го има, то и Бог го има. Това поверие (религиозност) е дошло от една случка станала по времето на пророк Исая. Най-голямата сила на света, Асирия е обасадила Ерусалим и по уникален начин, Бог изпъжда армията, като така запазва Храма от разрушение. Хората веднага са започнали да си мислят, че Бог винаги ще ги спасява, заради храма Си, Понеже, ако не ги спаси, то и храма е щял да падне. Въз основа на това поверие, много хора са започнали да живеят лош начин на живот до момента, в който влизали в храма.
Бог говори на тези религиозни евреи чрез Еремия казва следните думи:

Словото, което дойде към Йеремия от Господа: Застани в портата на дома Господен и възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господне, всички юдеи, които влизате през тези порти, за да се преклоните пред Господа. Така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Поправете пътищата си и делата си и Аз ще ви утвърдя на това място. Не уповавайте на лъжливи думи, за да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това. Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако съдите съвършено право между човека и ближния му, ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша вреда, тогава ще ви направя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека. Ето, вие уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползвате. Като крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали, идвате ли после да стоите пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и да казвате: Отървахме се, за да вършите всички тези мерзости? Еремия 7:1-10 (прочетете цялата глава)

Колко често и ние сме като тези евреи? Чудотворни икони? Кръстова Гора? Мощи на светци? Светена Вода? Запалване на свещ? Икона в джоба, или над леглото или на стената, или в колата? Да отидеш в Светите земи? Да пипнеш стената на плача? Защо всичко това? Защото тайно вътре в себе си, си казваме „за да може Бог да ни пази.“ Това мили хора се казва идолопоклонство!

Защо толкова лесно се покланяме на идоли? Защото можем да ги контролираме – да ни служат, когато имаме нужда от тях, по начина, по който ние искаме. Християните не трябва да правят идоли от нещата, които имат за цел само да символизират, някои от Божиите качества.

Медната змия – тя е била за символ на израилтяните, че Господ спасява, но виждаме, че векове по-късно е имало израилтяни, които все още са и се покланяли.

„и унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израелтяните й кадеха; и я нарече Нехущан.“ 4 Царе 18:4

Да се довериш на Бог не е същото, като да се довериш на външните символи на вярата. Някои хора казват – ми нали се кръстих, нали съм член на църквата вече В България – всеки е религиозен. Но това не означава, че вярваш в Бог.

Какво научихме от всичко това: Много хора си мислят, че могат да контролират Бог като използват религията и символите й.
Някои хора отиват при Бог само когато им запари стола. Бог не може да бъде контролиран от нас – ние трябва да Му позволим Той да ни контролира Бог не е ръкотворен идол, който може да се контролира. Нека не изпадаме вече в този грях, който доведе до такива страдания на Израел. Нека търсим Божието царство, а другото, всичко ще ни се прибави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.