Диверсия в щаба на врага

0

Има моменти, когато каузата на правдата изисква отказ от насилствена съпротива, но няма случай, когато правдата изисква отказ от съпротива на злото.

 

В петъка на Разпятието, Христос отказа да се защитава със сила и се остави да бъде ра…

Диверсия в щаба на врага

Диверсия в щаба на врага

Диверсия в щаба на врага Има моменти, когато каузата на правдата изисква отказ от насилствена съпротива, но няма случай, когато правдата изисква отказ от съпротива на злото.   В петъка на Разпятието, Христос отказа да се защитава със сила и се остави да бъде разнасян в квази съдебен процес, смазан от бой, а след това мъчително умъртвен. Извършвайки това, Господ разруши самата цитадела на царството на врага:  Като унищожи смъртта чрез възкресението и даде начало на новото творение. Като даде Себе си в изкупление за всички, които биха повярвали и приели Неговата жертва. Като даде могъща перспектива за Божието Царство, събирайки в него хора от всеки народ, на всяко място по земята, във всяко време от историята.   По тази причина и по примера на днешния ден, учениците на Христос са призвани да не се противят с насилие на злото, когато: Тяхното свидетелство и мъченичество ще посеят семена в народи и царства, които постепенно ще дават още и още плод за Христос и така постепенно ще трансформират самите народи и царства. Насилието срещу тях е от страна на законните власти. Насилието срещу тях е в личен план и постъпвайки мирно трупат жар и напрежение върху насилниците. Във всички тези случаи насилието спрямо християните не е поражение, а свидетелство за изкуплението на Христос. И нерядко в крайна сметка насилниците биват променени.    Ненасилието далеч не е единствената и препоръчана във всеки един случай реакция спрямо злото. В много житейски ситуации злото трябва да бъде възпирано със сила и здравият разум, житейският опит и Божието слово свидетелстват за това.   Точно затова ненасилието никога не е примирение пред злото. Злото във всички случаи е ясно разпознавано, назовавано и конфронтирано. Просто средството за Неговото неутрализиране е непознато за света, благодатно и нерядко се оказва приобщаващо.   Но по същата тази причина не можем да говорим за християнско ученичество когато: Не конфронтираме и отстъпваме пред злото защото не го разпознаваме. Това е по-скоро следване на злото, а не миротворство. Всъщност одобряваме и харесваме злото и тайно се надяваме на неговия успех. Това е нечестие. Някъде в перверзията на блуждаещия ни ум злото извършва някакво въображаемо възмездие срещу неща, които не харесваме или изживяваме обида спрямо тях. Страх ни е от злото и се боим конфронтацията срещу него да не обърка животецът, който сме си подредили. Това е самозаблуда, не на последно място и защото колкото повече напредва злото, толкова по-объркан ще става живота ни.   И така, нека никой не се самозаблуждава. Непротивенето на злото е следване на Христос, когато посява мощно напрежение в царството на злото. По същество, това е най-силното оръжие, проникване в самият щаб на злото, където причиняваме непоправими щети на противника.   Когато претендираме, че следваме Христос и сме миротворци, докато всъщност не разпознаваме злото, тайно му се радваме или просто се парализираме от страх пред него, просто злото ни побеждава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.