ОТ ДЯКОН КЪМ СЛУЖЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЗАТОР и АПОСТОЛ!

„А тези, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; 8така че настана голяма радост в онзи град.“ Д.А.8:4-7

Никой, дори и апостолите не са очаквали, че дяконите, които са ръкоположили, ще станат проповедници и евангелизатори. Избирането им и въвеждането им в служение е било с цел „прислужване на трапези“(Д.А.6:2), но се е оказало, че са ги избрали за благовестители! Всъщност, за посветения християнин всяка работа е средство чрез което благовестието да стигне до неспасените!

Важно е да знаем, че независимо какво служение или работа имаме, основният резултат трябва да бъде довеждане на хора, до вяра в Христос!
Филип е бил дякон в църквата, т.е. носещ хранителни продукти на бедните вдовици, разпоредител на опашките от чакащи пред трапезарията и човек който върши работата на домакин.
Това не е била нито лека, нито престижна работа!
За да укротиш недоволството на ощетените е необходимо да носиш одобрен характер!
За да задоволиш претенциите на обидените трябва да си изпълнен с мъдрост.
За да насърчиш отпадналите, ти е необходима помощта на Святия Дух.
А пък да принасяш и да отнасяш продукти, да готвиш, да миеш съдове и да почистваш след като всичките са се наяли, си е хамалогия и тежка работа!

Но ето какво е станало с Филип, когато е отишъл в Самария и отново влязъл в служение. Той е видял нуждаещите се и те са били много, но нуждите им са били по-различни! Не се нуждаели от хляб и сирене, а от благовестие, като пътят на това благовестие е минавал през чудесата и изцеленията! Само е било е необходимо, Филип да се съгласи отново да стане проводник на Божият отговор до тези, които се нуждаели!

Смятате ли, че ако преди това, Филип е задържал за себе си част от продуктите в апостолската трапезария в Ерусалим, Святия Дух е щял да остави, през него да минават изцеленията до болните в Самария? Или ако е използвал ключовото си място на иконом в църквата, за да трупа личен авторитет и влияние, Бог е щял да се съгласи, да дели с него славата Си в Самария?

Не разбира се!

И вижте ли, след чудесата и знаменията в Самария, самаряните не издигнали паметник на изцелителя Филип, а основали църква на Господ Исус Христос! В Самария, Филип отново е служител, бил е слуга, който е виждал нуждите и по свой домакински обичай е започнал да върши онова, което ще ги снабди.

След това, подбуден от Святия Дух, излязъл на пътя за Дамаск, като чул, че някакъв човек чете от книгата на пророк Исая, го попитал: „Разбираш ли това, което четеш? Имаш ли нужда от помощ?“
Филип не е чакал някой да го моли за помощ!
И въобще не му е било необходимо, да му се напомня, за какво точно е излязъл на пътя. Той просто е чакал сгоден случай за да влезе в служение!

Днес е добър ден за благовестие!
Има хора до нас, които имат нужда от благата вест, чрез помощ с… – необходимо е само да открием с какво!

Ако хората имат истински нужди, Бог със сигурност има истински отговори на тези нужди, а ние може да станем отговор на Божията щедрост!

Само трябва да поискаме!