ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 2:42

КЛЮЧОВАТА ДУМА Е „ПОСТОЯНСТВО“

„И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“ Д.А.2:41, 42

Често говорим с носталгия, по изгубената благодат от Първоапостолската църква и сме готови да я търсим в едно или друго църковно събрание, с надеждата, че отново ще се докоснем до онази възторжена тръпка, от нашето духовно начало, което за жалост сме изгубили някъде по пътя.

Какво разочарование само!
Щом се присъединим към някое ново събрание, откриваме, че то страда от същите проблеми, от които бягаме. Всъщност истината е, че носим проблемите си със себе си и основният между тях е

НЕПОСТОЯНСТВОТО!

Непостоянството което е започнало с пренебрегването на поучението, на онези, които са били наши „апостоли“ и наши вестители в благовестието. Следващата стъпка, нарушено общение или по скоро, общуване само с тези, които ни харесват. Следва прекъсване на молитвите, неучастие в Господната вечеря, напускане на църквата и обикаляне от едно църковно събрание на друго.

Как смятате, може ли с непостоянство и напускане, да бъдат решени, личните ни проблеми?