Да спрем при Него

Сутрините, в които се чувстваме объркани, могат да предвещават объркан ден, но могат и да бъдат нашето предизвикателство да застанем срещу онзи, който се опитва да ограби свежестта на утрото, надеждата за деня и полагащата ни се красота на живота. Можем да се усещаме объркани, защото сме физически сити, но емоционално гладни. Как да спрем тази безсмислена ситост и да задоволим този изтезаващ ни глад?

„Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.“  (Йоан‬ ‭6:35)‬

Звучи лесно и е! Вярата в Богa и приемането на Исус ни дават неотменен мотив да желаем да бъдем част от делото Му, но земната ни същност и светските ни дразнения могат да ни обезсърчават и разсейват. Как да успяваме в дните на неосъзнато колебание? Като начало е добре да го осъзнаем. Когато разберем защо сме разсеяни от вярата си и усетим как нещо яростно ни дърпа към безсмислието на новините, сладостта на клюките или бесмислието на обезсърчението ни, рязко трябва да дръпнем “ръчната спирачка” и да спрем спускането си по това надолнище. Дали е трудно? Да, разбира се, че е трудно, но е изцяло наш избор, как да продължи започналият ден, след като сме се събудили леко омърлушени. 

Ако започнем да се питаме кое как ни разстройва или да пренасяме нещо от предишния ден, със сигурност ще попаднем в капана и докато се усетим ще сме захапали стръвта. Затова е много по-добре да заметнем назад мислите, които ни водят в погрешна посока и да се усмихнем на утрото – ей-така, защото отново е нов ден и слънцето е изгряло.  Ако и когато усетим затруднение в положителната си нагласа, можем да потърсим упование в неизчерпаемия Източник на радост, както и да помолим за помощ и Той е верен да ни даде надежда, която ще възпроизведе радост и отново ще усили днешната ни вяра.

Исус казва:„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“ – Йоан‬ ‭15:5‬ ‭ Да се усещаме обезпокоени е лесно, дори някак го превръщаме в ежедневен “навик”, който ограбва живота ни. Осъзнавайки че времето, което прекарваме тук е ограничено и ще приключи така или иначе, по-рано или по-късно, можем да си зададем въпроса: Какво трябва да направим с днешния ден, за да не го пропилеем напразно?

Отговорът е прост – да го преживем в пълноценна изпълваща ни радост! Когато усещаме, че нещо или някой ни пречи да направим това, което желаем е нормално да го отмахнем или заобиколим. Познавайки “това нещо” или Този, Който би ни привдигнал и укрепил е нормално и да Го потърсим. Казано така, изглежда по-лесно и достъпно да го направим, ако не си позволим да бъдем разсеяни и подмамени в мрака на безсмислието. 

Псалмистът се моли: „Укрепявай ме според словото Си, за да живея и да се не засрамя в надеждата си“ (Псалми‬ ‭119:116)‬ ‭‬, а апостолът на любовта ни уверява: „И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист“ (1 Йоаново‬ ‭3:3).‬ ‭ Пречистени от личните си колебания, можем да започнем деня наново във всяка следваща минута – когато сме с Него. Той е верен да ни утеши, верен е да ни укрепи и ще го направи щом Го потърсим. Ако си разколебан и тъжен, ако ти е трудно да се привдигнеш, нищо не губиш, ако си позволиш да опиташ обещанието на Онзи, Който е изпратил Своя Дух за твое благо и ползване!

„А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“ Йоан‬ ‭14:26‬ ‭

Нека денят ни днес бъде различен с Христос и благодатен в Неговите ръце и обещания.