24 Април / 2 ЦАРЕ

прочит за
деня: 2 Царе 1-4 глава

ПОЧТЕНОСТ ИЛИ РЕВАНШИЗЪМ

Макар да си помазан за цар, не може, оправдавайки се с помазанието, да сгазиш всичко по пътя си само и само да станеш цар, сега и веднага. Минали са години между помазването на Давид за цар и неговото фактическо възцаряване. Давид не се зарадва, когато чу за смъртта на Саул и синовете му. Не си каза, че най-после врагът му си е получил заслуженото и чакането му да стане цар е приключило. В сърцето му нямаше ламтеж, реваншизъм, злоба и тържество. Нещо повече, Давид беше в траур и скърбеше искрено и за Саул, и за Йонатан. Той им отдаде дължимата почит. После оплака и Авенир, когато беше подло убит. В тези четири глави виждаме, че царят не застана зад никакво зло и не подкрепи тези, които го вършеха, напротив разграничи се като каза: „Невинен съм аз и царството ми пред Господа за кръвта на Авенир“ (2 Царе 3:28). Давид пазеше сърцето си да бъде право пред Бога.

Тук виждаме, че страхът от Господа
и почитта към Него води до нелицемерна почтеност. Именно този страх и респект
не позволяваха на Давид да се възползва от ситуацията и да ускори процеса на
възцаряването си или да тържествува над смъртта на врага си. Каква е разликата
с филистимците, обаче, които Давид побеждаваше непрекъснато и тържествуваше над
тях?

Саул беше помазан от Бога за цар.
Макар и да се провали, той си беше Божият помазаник и първият цар на
израелтяните. Само Бог има право да търси сметка на помазаника Си за това,
което е направил. Противното би било незачитане на Господа. Така че ако човекът,
поставен в позиция на власт над нас – шеф, родител, учител, президент,
управляващ, кмет и т.н. не се интересува за Божиите неща, това не дава право на
нас да го „детронираме“ веднага. Господ ще се погрижи да потърси сметка за
своите работи.

Понякога погрешно смятаме, че
„целта оправдава средствата“, но това не е библейски принцип. Ако Бог е обещал
нещо, не можем сами да си го вземем на всяка цена оправдавайки с Божието
обещание ламтежа си или нетърпението. Давид е пример за това, че Божият
помазаник има чисто сърце и не стои зад неправдата. Господ е силен да изпълни обещанието
Си и без нашето пришпорване.

Чистото сърце разграничава
помазаника от самозванеца.

Боряна
Стайкова