Да се отворят очите ни

„Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.“ (Лука‬ ‭10:24)‬ ‭

Напрегнало се е времето … За повечето хора това е мисъл, която има някакъв вид “практическо обяснение”. Може би стресът ни идва в повече …, може би политическата обстановка е причината …, може би, екологичните промени и климатът са виновни … може би, може би, може би … Но, едва ли!  Когато влезем в дълбочината на тези размисли, ще получим различни прозрения. За целта е нужно да имаме поглед върху цялата човешка история, още от старозаветните времена, за да можем да видим същината на повтаряемите си (като общество и като личности) грешки. 

Много хора се противопоставят на изконни истини и търсят оправдания в безкрайността на земната ни суета. Вероятно тя е някоя от основните първопричини да стигаме до “задънената улица”, на която сме се оказали. Сега отговорът на толкова провокативния въпрос: “Къде е сега Бог, ако изобщо го има ..?” – е по-лесен от всякога! 

“Там, където Го поставихме самите ние – извън домовете си, извън училищата си, извън обществото си, извън сърцата си, а сега Му търсим сметка.” 

Заблуждаваща е мисълта, на която много хора се осланят: “ами Той е Бог и някак ще се смили” … Бог не е “духът от лампата”. Инфантилно е да очакваме Той да се появи при всяко наше искане и потъркване, за да изпълни нашите “съкровени” желания. За много хора, това би звучало обезнадеждаващо. Съжалявам … но тогава, това откровение не е за тях. Този вик към небесата за помощ е за хора, които са готови да отворят сърцата си и да търсят Него, като липсващият пъзел от дупката в сърцето си. Бог е верен и то повече отвсякога и на времето Си ще ни даде отговорите Си – за всички, които искат да Го допуснат до Себе си и да чуят искрено.

Сърцата ни страдат, а умовете ни се блъскат в ежедневните страдания от катастрофи, болести, измами, грабежи и всякакви посегателства върху нас. Може дори да ни изглежда, че сякаш дяволът е излязъл навън и работи на “пълен работен ден” и … може би е така. Не ви ли се струва, че сте по-напрегнати отвсякога, че се дразните и се карате дори с най-близките ви хора, че в мислите ви има мисли, от които можете да изтръпнето …? 

Ужасът ви е реален, защото те – мислите и действията ви – всъщност не са ваши, тоест не са продиктувани от вашия дух. И ако това, все още ви се вижда имагинерно, погледнете се насаме в огледалото, вгледайте се на дълбоко в душата си и бъдете напълно откровени във въпросите и отговорите, които ще дойдат до вас. Нека отворим очите си! 

Това е желанието на Бога. Той ни дава време, за да направим избор за себе си, за да помогнем на близките си, за да видим Истината и да спасим още души, които ще преминат напред. Това, което се случва, няма да спре … то ше продължи своя ход и ще ни отведе там, където сами чертаем пътя си. 

Един е Този, Който ще се отзове и ще даде спасителната Си ръка, на всеки, който Го потърси с избистрен поглед и отворено за Него сърце. 

Предупреждението е реално за всеки от нас днес:

„Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля".  (Матей‬ ‭13:15)‬ ‭‬‬

Бог е верен!  Освен предупреждение имаме и обещание:

„Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Римляни‬ ‭8:28)‬ ‭