БИТИЕ, глава 6
БОЖИИТЕ СИНОВЕ…
„Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери са красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха… И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло, Господ се наскърби, че беше създал човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.” (Битие 6:2, 6)
Независимо от различните богословски тълкувания за това кои точно са били „Божиите синове“ и кои „човешките дъщери“, един духовен закон остава кристално ясен:
Смесването на праведното с неправедното винаги води до духовно падение!
Не е необходимо да сме фанатици, за да забележим реалността – браковете между християни и нехристияни, между духовни и плътски, между посветени и непосветени, неизбежно заличават границите на святост. Резултатът най-често е раждането на поколение, което остава чуждо на Бога.
Дългогодишният ми опит като църковен служител за съжаление потвърждава тази тъжна констатация: в подобни смесени съюзи цената винаги се плаща от вярващия. В такива семейства често царят огорчение, духовно раздвоение и конфликти, а децата израстват далеч от вярата.
Какво да правим обаче преди да започне тази криза?
Какво се случва, когато „Божиите синове или дъщери“, вместо да търсят брачни половинки във вярата, се лутат навън? Или когато в дадена общност „дъщерите“ са значително повече от „синовете“ (или обратното)?
Това е изключително сериозен въпрос, който стои с пълна сила пред вярващите родители и църковните водачи.
Истината е, че решението на този проблем трябва да се търси много преди той да се е появил! Създаването, отглеждането, възпитанието и задомяването на едно праведно поколение е първостепенен приоритет за всяка жива църква. И ако някой има уши да чуе: решаването на този проблем трябваше да започне още вчера!
Ето няколко ключови и спешни стъпки в тази посока:
1. Истинска грижа за младите семейства
Църковните общности трябва активно да обгрижват и насърчават младите двойки да имат повече деца. Все по-често бъдещето и числеността на църквите ни ще зависят от децата, родени и отгледани в духовна среда, отколкото от новоповярвалите отвън.
2. Подкрепа за майките с малки деца
Спешно е необходимо развиването на практични помощни служения за майките с бебета. Ако в църквата не създадем топли условия, в които те да се чувстват добре дошли и приети по време на събранията, съществува огромна опасност тези майки, заедно с децата си, постепенно да отпаднат.
3. Радостен детски глъч с предимство пред „святата“ тишина
Отглеждането и опазването на децата във всеки етап от тяхното израстване е основно призвание на общността. Ако за нас спазването на „свята тишина“ по време на служба е по-важно от детската жизненост, крайният резултат няма да е богововение, а мъртвешка тишина.
4. Фокус върху младежката работа
Днес църквите имат много по-крещяща нужда от посветени младежки ръководители, отколкото от втори или трети пастири за бабите и дядовците! Служенията, проповедите и хвалението трябва на първо място да вдъхновяват и докосват младите хора. Остане ли без младежи, една църква бързо става безинтересна и за възрастните.
5. Младежки инициативи между църквите
Необходими са съвместни лагери, конференции, библейски състезания и фестивали. Тези събития създават здравословна среда и обкръжение от вярващи приятели, сред които нашите млади хора естествено могат да открият своите бъдещи спътници в живота.
