БРАК ПО СЪРЦЕ ИЛИ ПО БОЖИЕТО СЪРЦЕ

„А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жени Юдита, дъщеря на хета Беери, и Васемата, дъщеря на хета Елон. Те бяха горест за душата на Исаак и Ревека.“ (Битие 26:34, 35)

Днешният прочит на Библията отново ни повежда към… сватба!

Само че този път пред нас не е класически наръчник за правилния избор на съпруг или съпруга, а тъкмо обратното – ярка илюстрация за това как не бива да си избираме спътник в живота.

И така, днешният ни герой Исав решава да надскочи обичайното и си взема не една, а две съпруги наведнъж. Клетникът! Изглежда въобще не е подозирал какво означава да имаш две тъщи наведнъж… И сякаш това не му е било достатъчно, но избраничките му дори не са от неговия род, а са ханаанки от най-враждебните хетейски родове.

Исав по природа си е бунтар – човек, който с лекота пристъпва великите духовни принципи, наследени от баща му Исаак и дядо му Авраам. Затова той решава да следва единствено очите и плътта си, довеждайки у дома две „прекрасни“ хетейки. Откъде ли знаем, че са били прекрасни? Имената им ги издават! „Юдита“ означава „възхвалявана“, а „Васемата“ – „благоуханна“.

Няма съмнение, че се е гордял с избора си!

Само си представете картината: снажен, космат и самонадеян мъжага, преметнал лък през рамо, се завръща победител в бащините шатри, прегърнал двете си красиви чуждоземки. Готова сцена за завист… стига да не бяхме пропуснали факта, че този същият мъж вече беше търгувал с първородството си.

Големият му проблем обаче се нарича Божието предузнание. Защото Бог никога не разчита на случайността.

Творецът е знаел горчивия плод от брачния избор на Исав още преди той да си поеме първа глътка въздух – точно както вижда и всеки наш погрешен избор, дълго преди да сме го направили. Ето защо, още докато близнаците се борят в утробата на майка си, Ревека получава откровението, че по-големият Исав ще слугува на по-малкия Яков (виж Битие 25:23-26).

И тук се разкрива истинското божествено чудо: въпреки всички наши криви стъпки, Бог не спира да ни обича. Но любовта Му не означава съгласие с грешките ни – Той често ни оставя да вкусим последствията от собствените си решения.

Това с пълна сила важи за браковете между вярващи и невярващи. В древния Израил принципът за брак единствено в рамките на вярата и рода е бил ключов за съхраняването на благочестивото поколение. Евреите бяха призвани да бъдат пазители на Божиите пророчества, заповеди и закони, поради което трябваше да опазят живота си чист от езически корен, скверни обичаи и чуждо богопоклонение.

Замислете се: ако за евреите, с техните силни семейни и верски традиции, е било толкова трудно да опазят Божиите повеления, колко по-уязвими сме ние – хората, които прославяме и следваме Бога едва от едно или две поколения? Нима не е това причината днес да бъдем толкова либерални в представите си за брачен партньор и толкова преситени с остатъци от езически навици и светски суеверия?

– Да, но ние се спасяваме по благодат, а не чрез спазване на традиции! – бързаме да отвърнем за свое оправдание.

Така е, безспорно! Но тук въпросът не е за спасението на душата, а за изпълнението на Божията воля!

Колкото и да живее по благодат, когато човек стъпи в брак, неизбежно започва да се съобразява с волята, характера и ценностите на своя съпруг или съпруга. А ако някой твърди, че това не е вярно – той или никога не е бил семеен, или е твърде горд, за да си признае истината.

Опитайте се да ме убедите в обратното, ако можете!