БИТИЕ, глава 2

САМИ или
с ПОДХОДЯЩ ПОМОЩНИК

„И Господ Бог каза:
Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” Бит.2: 18

Повечето от нас не обичат да бъдат сами. И това не е случайно! Този копнеж у нас е поредното потвърждение, че сме създадени по Божи образ и подобие. В самата си същност Бог е общност — Той съществува в пълно единение и любов между трите Лица на Божеството (Отец, Син и Свети Дух) – ясно различими, но не делими.

Преди сътворението Бог е бил абсолютно самодостатъчен, всемогъщ и независещ от нещо или някой. Той никога не се е нуждаел от някой друг, за да съществува, нито е изпитвал „самота“, защото любовта и общуването са изначално налични вътре в Светата Троица. Въпреки това, воден от преливащата Си любов, Творецът решил да създаде същества, с които да споделя Своето величие — ангели, човеци и цялата вселена!

Копнежът за взаимоотношения

Точно както Бог общува в Себе Си, така и ние имаме вградена нужда от връзка. За да бъдем наистина пълноценни и щастливи, ние се нуждаем от:
* Подходящ помощник — личност от нашия вид, която ни допълва, разбира и подкрепя.
* Общност — среда от хора, с които да споделяме живота си, да изпитваме взаимна симпатия, уважение и любов.

Необятното Божие творчество

Бог обича да сътворява и да общува. Още в началото Той разпростря вселена с милиарди галактики, звезди и планети. Той създаде и духовния свят — ангели, архангели, херувими, серафими и може би още множество разумни същества, за които дори не сме подозирали.

Исус ни напомня за този неуморен Божествен градеж:
„Отец Ми работи досега, и Аз работя.“ — Йоан 5:17

Когато един ден застанем пред Него, със сигурност ще бъдем изумени от мащаба на Неговото творение. Всичко, което науката днес се опитва да разбере чрез теории за „мултивселени“ и паралелни светове, е само блед опит да се опише безкрайното въображение на Твореца. Както е писано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло… това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“ (1 Коринтяни 2:9).

Добро, но все още незавършено…

След като сътворил Вселената и човека, Бог видял, че всичко е било „твърде добро“ (Битие 1:31).
Но „твърде добро“ не означава, че процесът на нашето израстване е приключил. Като творение, ние сме само слабо отражение на Неговото съвършенство. За съжаление, заради нашата човешка природа, ние често се нараняваме, сърдим се, затваряме се в себе си и прекъсваме общуването — както с Бога, така и с хората около нас.

Големият въпрос днес е:
Ще изберем ли да останем сами в изолация, или ще отворим сърцето си за Бога и за „подходящ помощник“, които Той изпраща в живота ни?

  *               *              *