БИТИЕ, глава 15:1,2

„След тези събития Господнето слово дойде към Аврам във видение и Бог каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит и твоя изключително голяма награда. А Аврам каза: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, след като аз си отивам бездетен, и този Елиезер от Дамаск ще наследи дома ми?“ (Бит. 15:1-2)

За Аврам липсата на наследник е било неразрешим проблем, който е отнемал цялата му радост, увереност и смисъл в живота. Обещанията за голяма награда не го радвали, защото годините отминавали, силите му отлитали, а той оставал без потомство.

Аврам не обвинявал Бога за това, а споделял своята тревога и притеснения директно пред Него. Той е първият човек в Библията, за когото се споменава, че е имал толкова искрено, лично и близко взаимоотношение с Бога — дотолкова, че да изрази страховете си като пред близък приятел. Затова е бил наречен и „Божий приятел“ (Яков 2:23).

Ние също нямаме никакво основание да се оплакваме от Бога!

Животът ни до голяма степен е следствие от вече направени избори — от хората преди нас, от тези около нас и лично от самите нас. Бог не е виновен за негативните последици от нашите решения. Не можем да Го обвиняваме за резултатите от тях в живота ни, но имаме привилегията да Му се доверим и да Му изложим всичките си притеснения, болки и тревоги. За нас Бог не е просто Творец, Законодател и Съдия на вселената; Той е и любящ Баща, Който ни е възлюбил, както и личен Господ и Спасител, Който ни състрадава и е осезаем Утешител във време на изпитание.

Заради Христос, Когото Отец изпрати, за да стане наш Господ, в Когото вярваме и в Чието име се кръстихме, както и заради Святия Дух — Утешителя, Когото приехме, ние имаме надежда, чрез която се спасяваме от всички бедствия и заплахи около нас. Затова смирено и с пълно упование се молим за онова, което ни е обещано от Бога, но все още очакваме да се изпълни.

„Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но Самият Дух ходатайства за нас с неизговорими стенания; а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.“ (Рим. 8:24-27)