Агар и Сара

„А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото тя бе родила на Авраам, се присмива; затова каза на Авраам: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма да наследи с моя син Исаак“ Бит.21:9,10

„А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание. Но както тогава естествено роденият гонеше (преследваше Нов превод на Библията) родения по Дух, така е и сега. Обаче, какво казва Писанието? – „Изпъди робинята и сина ѝ; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната“. Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната.“   Гал.4:28. 31

Да бъдеш библейски герой, означава да имаш съдбата на човек, който става иносказание – т.е. пример със последствията от своето поведение за живота на поколенията след теб.

Само си представете Сара…

Откъде да е знаела тя, че животът ѝ ще се гледа под лупа от поколенията през следващите 4000 години досега – та и ние накрая да обсъждаме поведението ѝ. Сара не е подозирала, че когато е посъветвала мъжа си Авраам да има наследник от робинята Агар, ние ще се поучаваме от нейната грешка, за да не ставаме причина за раждане на чада (разбирай и дела) по плът, които ще се присмиват и притесняват чадата ни по Дух.

Макар и много пестеливо, библейският разказ споделя с нас предизвикателното поведение на слугинята Агар и сина ѝ Исмаил към Сара и родения по Божието обещание Исаак. Още щом Агар забременяла, е започнала да „презира“ онази, която е била нейна господарка и благодетелка. Години по-късно синът ѝ проявил същото поведение към Исаак. Апостол Павел казва, че Исмаил – роденият по плът – „гонеше (преследваше – Нов превод) родения по Дух“.

Виж ти, какви са следствията от неправилните съвети по плът!

По това време Исмаил е бил вече мъж за женене според тогавашните представи, а брат му Исаак – 5-6-годишно хлапе. Исмаил е искал да „вземе страха“ на Исаак, докато е малък, и да го използва, когато Авраам умре, за да узурпира Авраамовото наследство. Сигурно му е показвал колко по-силен, по-умел и по-умен е от дребосъка Исаак. Казвал му е, че носи смешно име и че ще си остане такъв смешен, слаб и недоразвит.

Е, вие знаете историята докрай, така че ще обърна вниманието ви към самите нас.

Може би все още не разбираме, че вече всички ние сме библейски герои.
И че всички наши ключови решения ще станат повод за обсъждане и от следващите поколения, и нещо повече – ще се превърнат в благословения или проблеми.

Още сега трябва да обърнем внимание на това как разрешаваме проблемите си и как снабдяваме нуждите си. Дали разбираме, че прибързаните, временни и силови решения не водят до трайно и благоприятно разрешаване на проблемите, а създават нови проблеми?