Без вяра

„Без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят.“

                                                                                                        Евреи 11:6 

Не можем да угодим на Бога без вяра. Библията казва, че праведният чрез вяра ще живее. Затова и евангелист Лука задава въпроса: "Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?"

Вярата вярва не само в съществуването на Бога, но и че Той е реален.  Вярата е увереност в Божието естество, т.е. Той възнаграждава тези, които Го търсят. Ако казваме, че не се интересуваме от това да бъдем възнаградени, ние отхвърляме половината от същността на вярата. Истинската вяра е наясно, че не може човек да търси Бога и Той да не отговори. 

В Галатяни 6:7 четем: „Недейте се лъга – с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

Ако посеем за греха и плътта, ще пожънем за тях. Принципът си остава същият и за тези, които сеят за правдата с вяра, със сигурност ще получат награда. Подигравка с Бога е да си мислим, че  можем да направим нещо и да вярваме, че Бог няма да отреагира адекватно.

Вярата не е резултат на вътрешна борба, тя е резултат на нашето пълно предаване на Бога.

Вярата израства от Божието слово, защото тя е от слушане на Божието слово. Вярата говори Божието слово. Ако аз имам мисъл, която не е Божия мисъл, тогава аз съм повярвала в лъжа, и съм попаднала под влияние на измамителен дух. Това не мога да си го позволя, затова трябва да се утвърдя в истината, съответстваща на Неговите мисли и Слово.

Вярата винаги има плод. Тя винаги дава резултат, тя винаги е съпроводена с дела, съответстващи на нея, иначе е мъртва вяра.

 В Мат 6:33 четем:  „Но преди всичко търсете царството на Бога и Неговата правда, а Той ще ви прибави всички тези неща.“

Бог възнаграждава онези, които усърдно Го търсят, като им прибавя всички неща, които им са необходими.  Когато ние изберем да бъдем угодни на  Бога, Той ни възнаграждава с онези неща, които сме поставили на първо място в живота си.Това е красивата част на процеса, когато се предадем с вяра напълно на Бога и Той ни възнагръждава, като ни възвръща. Прекрасно е това взаимоотношение,  в  което  аз отново трябва да поверя всичко на Господа, с което ме е благословил, защото Той продължава да възнаграждава. Затова Му предавам всичко отново, и отново, и отново.

Вярата не отрича съществуването на проблема. Вярата не позволява на проблема да има място на влияние. Ако отречем съществуването на проблема, т.е изповядваме, че проблемът не съществува, ние се надяваме, че изповедта ще донесе промяна. Проблемът е, че рядко виждаме разрешение на проблемите в обстоятелствата само чрез изповедта, ако умът ми е зает със страх, съмнение, безпокойство, недоволство.

Вярата не отрича лошите медицински изследвания, но вярата не позволява на тези лоши медицински изследвания да контролират или да влияят върху мислите ни, върху емоциите ни и върху молитвения ни живот. Вместо това ние откликваме на Божието естество.

Бог е удивително добър! Бог е верен на обещанията си! И аз Му вярвам!