Бактерията на съмнението

Бактериите са невидимият, прикрит и подмолен враг на всички живи същества. Тяхното разпространение и ненавременното им лечение могат да доведат до лош край. Ако някога сте се борили с определена бактерия, знаете, че битката за нейното унищожение е сериозна. Обикновено са нужни антибиотици и силни помощни средства, за да можем да я победим. Всички опити да се пребори с “лекове и илачи”, някак по “народному” са безуспешни. Могат да имат временно въздействие върху подобряването на организма, но в никакъв случай не могат да я “изкоренят”. Така тя просто може да стои в латентен период и да започне изграждането на своите “колонии” в удобен за нея и слаб за човека момент.

Самата аз съм се борила с бактерия и по двата начина, защото щадящият за организма ми, лек вариант на лечение се е оказвал недостатъчен и когато тя е взимала превес, е трябвало да бъде унищожена радикално. Лекарите казват, че е нужно да се правят профилактични изследвания, за да се знае кога някоя бактерия може да е взела превес и да започне “завладяването."

Ако се замислим освен за физическите ни болежки, а и за емоционалните, ще видим огромното им влияние върху нас самите. Изолирайки в разсъжденията си “бактериите”, които се прокрадват в нашата душа и заразяват духа ни, ще видим, че те са много разпознаваеми – като страх, съмнение, безпокойство и всички онези чувства, които карат сърцата ни да помръкват и притъмняват лицата ни. Замисляйки се за тях, в съзнанието ми се изолира едната, която може би е първо-причинител за всички останали. Това е бактерията на СЪ.мнението.

Защо се съмняваме по принцип?

Вероятно защото държим да имаме собствено праведно мнение по всички въпроси и да изграждаме личен стандарт за добро и зло.

От годините опитност съм установила, че е лесно да се дава “друго мнение” или да имаме съмнение върху казаното от друг, уповавайки се на себе си, но можем ли да износим цялата безгранична отговорност за себе си и другите, на които даваме мнението си (като налагащо се). Ако и когато познаваме тежестта на тази отговорност, със сигурност ще дадем крачка назад в доста от случаите си.

Също така е възможно (доста често) да имаме съмнение за собствените си грешки, които сме закопали скрити надълбоко, но те не престават да ни напомнят за себе си. Точно това съмнение е пагубно за нашата ежедневна радост. Подсъзнателното мислене, че нещо сме объркали и сме постъпили грешно няма да ни дава покой, дори, когато не мислим за него и сме решили, че сме били прави “защитавайки нещо си” по презумция.

Духът ни знае. Той познава Бога и само нашето съмнение му пречи да бъде в непрекъснат контакт с Него. Защо да се съмняваме в нещо, което ни се полага? Защо се съмняваме и допускаме тези съмнения да ни провокират и променят?

Защото в нас се е зародила тази бактерия на съмнението и може би е направила своите колонии, унищожавайки не само радостта ни, а превръщайки ни в хора, които са изгубили пътя си.

Изглежда, като омагьосан кръг, но не е! Изход има и той е даден на хората още преди повече от 2000 години. Исус, Който бе на кръста, завинаги плати греховете на хората, давайки ни възможността да продължим живота си в наслада. Не плътска, защото тя е бездънна и незадоволим а, а онази, наслада, която ни се дава Свише със знанието за вечността.

Лекарството е открито и то е свободно достъпно (все още) за всеки, който иска да се справи с тази бактерия в душата си. Силата е на наша страна и е нужно само да прочетем “Упътването” за животоспасяващия ни лек.