Ако Бог си спомня, това означава ли, че Той забравя?

Забелязвали ли сте в Библията фразата „Бог си спомни?“ Чудили ли сте се какво означава тя? Как би могъл Бог да си спомни, ако никога не забравя? Дали Бог понякога е разсеян или отплеснат? За да разберем това, нека проследим един от литературните модели, които библейските автори използват, когато казват „Бог си спомня“. Докато изучаваме цялата история, ще разберем колко проактивен, съпричастен и внимателен всъщност е Богът на Библията.

„Бог си спомни": Замисълът на решаващия отговор от Бога към Ной

Библията представя за първи път фразата „Бог си спомни“ в ключов момент от разказа за потопа. Вероятно си спомняте историята. Ной следва верните Божии пътища, докато живее в култура на необуздано насилие. Въпреки че Бог вижда добротата на Ной и семейството му, той също така признава, че човечеството като цяло е покварило творението, повличайки го към дъното чрез кръвопролития и несправедливост. Съкрушен, Бог решава да измие тази поквара, като запази Ной и семейството му. Дъждът се излива и Божиите сълзи заливат земята. В продължение на месеци Ной се лашка насам-натам в ковчега, плaвайки в хаотични води и потънал в мрак. Когато всичко изглежда изгубено в морето, действието се променя с едно ключово изявление:

„Но Бог си спомни за Ной…“  ( Битие 8:1)

Когато ни се струва, че ситуацията е от зле по-зле и че Бог е забравил обещанието си към Ной, авторът ни уверява, че Бог си спомня. Това уверение е точният момент, в който всичко се променя. Ветровете започват да духат и Бог изпраща своя Руах над водите. И точно както Бог даде старт на нов живот чрез своя Руах „в началото“ (Битие 1:2), сега Руах отново носи нов живот. Водите на потопа се отдръпват. Гълъбът намира зелена земя. А Ноевият ковчег акостира на планински връх, човеците могат да започнат живота отново.

В диаграмата, която можете да погледнете тук, разказът за потопа е симетрично подреден, а изразът „но Бог си спомни“ (в Бит. 8:1) обединява цялата история от центъра на композицията. Божието спомняне е повратната точка на цялата история, преминавайки от космически хаос към нов живот.

„Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.“ (Битие 8:1)

Какво си спомни Бог

И така, какво точно си спомни Бог?

В първите истории от Библията научаваме как Бог обещава да изпрати спасител на човечеството – някой, който ще изцели творението и ще спре смъртта (Битие 3:15). Но в следващите истории се описва как смъртта бързо се разпростира по света. Каин убива собствения си брат (Битие 4). Неговите потомци създават град на насилие, а духовни същества опорочават Божия замисъл за творението, като явно се "възпроизвеждат" с човечеството и създават гигантски, жестоки същества (Битие 6:1-4).

Читателите започват да се чудят: Къде е изцелителят, който Бог е обещал? Отговорът на библейския автор е: „Точно тук! В разгара на хаоса Бог все още действа. Той има план.“ Когато библейските автори пишат, че „Бог си спомня“, не трябва да разбираме, че Бог първо е забравил нещо. По-скоро трябва да възприемаме това като Бог, Който в този момент изпълнява обещанието си.

Може да отнеме време, но Той ще направи това, което е обещал, и ще довърши доброто дело, което е започнал. Самият Той ще претърпи огромни страдания, за да унищожи източника на злото и да спаси хората (Битие 3:14-15). Бог продължава да изпълнява обещанието Си към човечеството, като спасява Ной и семейството му (Битие 6:18). Да кажем, че Бог си спомня, означава да кажем, че Той изпълнява точно това, което е обещал. Той никога не забравя.

Божият характер и Спомнянето

Защо е важно това? Защото Божият отговор към Ной в разказа за потопа създава парадигма за разбиране на ключова черта от Божия характер през останалата част от библейската история. Става дума не само за Божия отговор към верността на Ной, но и за това как Бог действа спрямо всички хора. От историите в Битие, глави от 1 до 8, научаваме как Бог е решен да създаде живот от хаоса. Бог се наскърбява, когато човешките избори все повече развращават Неговото творение, но когато всичко изглежда загубено и непоправимо, Той не казва: „Забравете! Отказвам се!“.

Като всеотдаен градинар, който не се отказва от градината си, когато я завземат плевели, вредители и болести, Бог остава верен на обещанието Си да спаси Своя народ, когато хаосът, насилието и несправедливостта разрушават Неговия свят. Бог не изоставя Своето творение, когато грехът го завладява и заплашва с постоянни беди. Бог не води битки, за да си отмъщава. Той защитава доброто, премахва вредното и остава пряко ангажиран, за да осигури изцеление. Божието действие върху злото отнема време, но на Него може да се разчита.

„Бог си спомни“ не е само ключова фраза в разказа за потопа. Тя служи и като шаблон за откриване на подобни модели, които се повтарят в цялата еврейска Библия. Нека заедно да разгледаме няколко примера.

Следва продължение…

ПРЕВОД: ПЕГИ БОНОВА