22 Март / ЙОВ

прочит за деня: Йов 23-24 глава

ТОЙ ЗНАЕ ПЪТЯ МИ…

За разлика от предишните глави, тези две (23-та и 24-та) не отразяват
словестна битка между Йов и приятелите му. Говори само Йов. Монологът му е
дълъг, болезнен и излиза дълбоко от сърцето…

Между редовете можем да научим много. Ако се заслушаме внимателно в
написаните думи можем да усетим болката му… Струва ми се дори, че можем да
доловим ритъма на сърцето му…

 „Раната ми е по-тежка от въздишането
ми“ – или казано на съвременнен език – „Толкова
ме боли, че не мога да намеря думи, с които да го опиша“. Изпитвали ли сте
подобно чувство? Била ли е душата ви в подобно състояние?

Йов е откровен до болка. Не прави никакви опити да обезоръжи приятелите си
с духовни (религиозни) клишета от рода на „Аз
съм силен“; „Господ е винаги до мен“; „Не се страхувам“…

Намирам, че думите му отразяват една различна действителност. „И днес оплакването ми е горчиво… Ах, да
знаех къде да Го намеря! Отишъл бих до престола Му… Обаче, ето, отивам напред,
но няма Го, и назад, но не Го виждам.“

Въпреки болезнената откровеност Йов говори с нагласата на човек, който е
приел Божията воля за живота си, дори волята Му да включва страдание и болка. Говори
с увереността на пътешественик, който е убеден, че трудният път си струва…
Говори с разбирането на майстор-златар, който знае, че преди да покаже блясъка
си, истинското злато минава през огън…

 „Знае
обаче пътя ми, когато ме изпита ще изляза като злато. Ногата ми се е държала
здраво за неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня; От заповедта
на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече
от нужната си храна“.

Йов е поел по трудният път и е твърдо решен да го извърви го края. Изборът
му е категоричен. Изборът му е вдъхновен и от още няколко фактора –
убедеността, че Господ наблюдава стъпките му и вярата, че Господ ще отсъди
справедливо за тежките избори в живота му… на своето време.

„Защо ако времената не са скрити от
Всемогъщия, онези които Го познават не виждат дните Му за съд“… Или казано по друг начин – Защо, след като знаем, че Господ владее времето, забравяме, че Той ще
отсъди за живота ни … на Своето време?

Очите на Господ
са върху пътищата на Йов. Йов знае, че тези пътища са трудни, но знае също че
водят към безопастност, защото водят към Господ. Това е и успокоението му.

Надя Кирякова