29 Април / 2 КОРИНТЯНИ

прочит за деня: 2 Коринтяни 1-3 глава

ТИХОТО ИЗБАВЛЕНИЕ

Даже ние
самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си,
но на Бога, Който възкресява от мъртвите. 2 Коринтяни 1:9

Апостол Павел споменава за някакво
произшествие, при което той е бил на косъм от смъртта, но Бог го е избавил. Не
знаем за кое събитие точно става дума, при Павел такива неща са се случвали
често. Но избавлението е било толкова невероятно, че е приличало на възкресение
от мъртвите. Понякога човек може да се смята за мъртъв още докато е жив, както
осъдените на смърт с ужас очакват деня на своята екзекуция.

Колко ли пъти Бог е спасявал живота ни, без
дори да имаме представа каква опасност ни е дебнела? В колко ли случаи сме били
на косъм от смъртта, а не сме го знаели? Може би когато свърши земният ни път,
Бог ще ни покаже цялото ни минало като на филм и ще разберем кога сме били
спасени от Него. Всеки от нас има поне един случай, когато е бил на ръба, но
“като по чудо” се е измкнал невредим. Отдаваме това на случайността, на
прослувутия “късмет”, на човешка намеса, но в действителност Бог ни е избавил и
е отложил присъдата.

Нашият физически живот е ценен пред Бога. Да,
много по-важен е духовният живот, много по-важно е дали осъзнаваме откъде
идваме и защо сме тук, отколкото да трупаме години. Но не е  без значение и колко дълго живеем на тази
земя и какво е качеството на живота ни. Виждаме как Господ Исус се грижеше
както за душите на хората и за спасението им, така и за телата им. Изцеляваше
болни, възкресяваше мъртви, връщаше на парализирани способността да се движат и
работят. Така и ние следва да ценим живота и здравето на другите хора, да
създаваме благотворна среда в света, така че на всички да е леко и приятно да
живеят, а не ежедневието им да прилича повече на преддверие към ада. Не е
странно, че точно християните, които уж гледали само към небето и презирали
земното, са направили най-много за това животът на земята да бъде радостен и
спокоен.

МОЛИТВА: Татко небесен, благодарим Ти за моментите, когато сме
бивали в опасност, а Ти си ни избавил и спасил. Припомняй ни какви чудесни
блага имаме обещани от Теб и ни давай съзнанието да ги ценим като най-скъпото
свое земно притежание.

Тема за размисъл: Божията спешна помощ е по-бърза от
човешката.

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski
във Facebook или Messenger