2 КОРИНТЯНИ, глава 12

„А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. За това три пъти се молих на Господа да го отстрани от мене; и Той ми каза: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ — 2 Кор. 12:7-9

Дори велик стълб на вярата като апостол Павел не е бил имунизиран срещу човешки слабости. Той е носел в себе си склонността да се „превъзнася“ — да се поддава на самовъзхваление и гордост заради грандиозните откровения, които е получавал. Едно такова главозамайване със сигурност е щяло да провали и съсипе цялото му служение.

Бог обаче е имал различен, съвършен план: да го извае като най-успешния и влиятелен апостол сред езичниците. Затова, за да опази сърцето му смирено, Господ допуска в живота му „трън в плътта, пратеник от Сатана“, който да го изпитва и „мъчи„.

Със сигурност и във вашия, и в моя живот има молитви, на които Бог е отговорил с категорично „Не!“.
И също толкова е сигурно, че ние продължаваме да недоволстваме, да мърморим и да се оплакваме от дискомфорта и болката, които това „Не“ ни причинява…

Е, време е за преломна точка. Време е да си кажем ясно и безапелационно:

„Дотук с оплакванията! Щом Бог е допуснал това изпитание в живота ми и отказва да го премахне въпреки горещите ми молитви, то е защото Този, Който вижда в скришно, ме предпазва от много по-голяма, невидима опасност. Това страдание изработва в мен характер и качества, които ще бъдат безценни за Неговото Царство!“

Сега е моментът да отклоните погледа си от болката и да откриете онова велико и свято нещо, за което Бог ви е призовал. Когато намерите мисията си, ще разберете, че нито една сълза и нито едно страдание не са били напразни!