1 КОРИНТЯНИ, глава 15

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Отвъд хоризонта на тленността

В своето Първо послание към Коринтяните апостол Павел отправя един вечен, съдбоносен напомнящ зов:

„Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил – освен ако напразно сте повярвали. Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; че беше погребан; и че беше възкресен на третия ден според Писанията.“ 1 Кор. 15:1-4

Осъзнаваме ли изцяло, че фокусът на нашата вяра надхвърля тесния хоризонт на земното ни съществуване?
Истинско недоумение буди фактът, че някои, наричащи себе си „християни“, ограничават Христовото учение единствено до неговия етичен, социален и нравствен ефект върху личността.

Разбира се, моралната трансформация, която християнството носи, е грандиозна. Ако съпоставим Евангелието с която и да е от популярните човешки идеологии, философски системи или световни религии, неговият хуманизъм остава ненадминат. Но моралът сам по себе си в никакъв случай не може да бъде апогеят, нито крайната цел на вярата ни в Разпнатия и Възкръсналия Месия.

Апостол Павел заявява с поразителна радикалност:

„Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-окаяните.“ 1 Кор. 15:19

И той е абсолютно и фундаментално прав.
Ако християнството беше просто етичен кодекс или изискан наръчник за праведен и успешен живот тук, на земята, то би било просто поредната красива илюзия пред лицето на смъртта. Но вярата ни е несравнимо повече. Нейният пулс, нейният истински център е Възкресението! То не е просто историческо събитие от миналото, а единственото реално начало на бленуваното от векове безсмъртие.

Възкресението е онази Архимедова опорна точка на нашата вяра, която притежава силата да преобърне човешката съдба. То е лостът, който ни изтръгва от категорията на раними, преходни и тленни същества, обречени на забрава, и ни превръща в пълноправни граждани на вечното Божие Царство.

Затова апостолът тържествено прогласява победата над гроба:
„Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови.“
1 Кор. 15:20-23

Христос не просто изкупи греховете ни на Кръста; чрез Своето Възкресение Той разчупи оковите на смъртта и прокара път там, където имаше само безизходица. Ние вече не сме заложници на Адамовото наследство на тлението. В Христос ние сме наследници на живота в Неговата пълнота. Нашата надежда не свършва пред затворения гроб, защото Той е празен. И именно в този празен гроб се корени вечната пълнота на нашето спасение.

*                 *                   *