1 Коринтяни 14 глава

БЛАГОПРИЛИЧИЕ И ПОРЯДЪЧНОСТ –
християнски етикет в ерата на социалните мрежи

Четиринадесета глава от Първото послание към Коринтяните завършва с един фундаментален, макар и често пренебрегван съвет:

„Обаче всичко нека става благоприлично и порядъчно.“ > (1 Кор. 14:40)

В съвременния свят, където моралните граници стават все по-размити, думи като „благоприличие“ и „порядъчност“ изчезват от ежедневния ни речник. Парадоксално е, че докато за думата „порядъчен“ все още можем да открием дефиниция в тълковните речници на българския език, то концепцията за „благоприличие“ сякаш умишлено бива изтласквана в периферията като архаизъм.

Този езиков дефицит е тревожен симптом. Той навежда на мисълта, че в поведението на съвременния човек това са просто остарели библейски понятия, изгубили своето практическо значение.

Духът на времето срещу Духа на Бога

Днес на мода е друго – издигнати в култ са арогантността, цинизмът, нетактичността и скандалното поведение. Смята се за признак на „сила“ да бъдеш агресивен и безкомпромисен към другия. За съжаление, това секуларно* влияние неусетно пробива път и в църквата.

Вместо Христово благоухание – добро държание, възпитано, любезно и пристойно поведение; вместо почтеност, приличие и скромност; вместо маниери, съобразени с достойнството на Този, Когото изповядваме за Господ – у някои вярващи откриваме целенасочено надменно, нетактично и предизвикателно отношение.

Този феномен се проявява с най-голяма сила в дигиталното пространство. Скрити зад паравана на профилните снимки и екраните, хората си позволяват волности, които никога не биха изрекли очи в очи.

Това поведение е в пълен противовес с наставленията на апостол Павел. Обърнете внимание на думата „ВСИЧКО“ – „ВСИЧКО нека става благоприлично…“ Това „всичко“ не се ограничава само до сградата на църквата или неделното богослужение. То обхваща всеки аспект от живота ни, включително коментарите ни във Facebook, Instagram или която и да е друга социална мрежа.

Апостол Яков ни предизвиква със същия духовен закон:
Възможно ли е от един и същ извор да тече сладка и горчива вода?
Възможно ли е благовестието да се гарнира с дебелашко самодоволство, а вярата в Христос – с непристойно поведение? Отговорът е категоричен:
Не!
Нашето свидетелство пред света се руши, когато думите ни за кръста са напоени с отровата на грубостта.

За да върнем силата на библейските добродетели, трябва да разберем техния истински смисъл:

• Благоприличието е външният израз на вътрешния мир. То е проява на достойно, възпитано, любезно и почтено поведение, украсено със скромност и добри маниери. То не зависи от локацията – то е едно и също на село в града, на пазара, в храма или в интернет.
• Порядъчността е вътрешният компас – съобразяване с общоприетите християнски морални норми. За нас, християните, този стандарт не се определя от променливото обществено мнение, а от вечния и неизменен стандарт на Божието Слово.

Когато Павел е писал тези думи към коринтяните, той се е справял с хаоса в тяхното събрание.
Днес хаосът е в нашите взаимоотношения и комуникация. Нека не забравяме, че ние сме писмо Христово, четено от човеците. И от нас зависи дали това писмо е написано „благоприлично и порядъчно“.

––––––––––––––––––
* Секуларно – светско.
* Секуларизъм е убеждението, че религиозните въпроси нямат място в културата, възпитанието и държавната политика.