1 КОРИНТЯНИ, глава 6:7-9

ФЕНОМЕНЪТ НА ДОБРОВОЛНО ОНЕПРАВДАНИТЕ

„Даже преди всичко е голям ваш недостатък, дето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо по-добре не бъдете ограбени? А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя. Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство?“1 Кор. 6:7-9

Апостол Павел ни разкрива един парадоксален и нетрадиционен начин за разрешаване на конфликти:
да изберем доброволно да останем онеправдани и ограбени.

Истината е, че някои проблеми, възникващи между християни, не могат да бъдат решени по друг богоугоден начин, освен ако някой съзнателно не отстъпи от личните си права. Това изисква дълбоко вътрешно убеждение, че върховният съдия е Бог и че в Негово име вярващият се отказва от самозащита и отмъщение.

За съжаление, в реалността твърде често наблюдаваме обратното. Християни се борят и карат, обиждат се и взаимно се „благославят“, съдят се и си отмъщават. Те делят и сеят раздор в църквата и между църквите, докато в горчивината си не надминат и светските хора. А след това — окаляни, наранени и огорчени — предават това огорчение, омраза и противопоставяне като най-пагубно наследство на следващите поколения.

Как ще приключи нашият личен конфликт с отсрещната страна е решение, което трябва да вземем самите ние.
Най-добре е, ако не можем да се споразумеем по братски, да кажем:

„Халал да ти е! Прощавам ти и те благославям! Няма да си отмъщавам, а ще отдам цялата слава на Исус Христос, Който прости всичките мои беззакония и грехове и ми даде силата и аз да прощавам!“

Свещеното Писание ни предлага изобилие от примери за преодоляване на конфликти чрез ненасилие, прошка и отказ от право на възмездие:

Христос: Ненадминатият и безценен пример, Който заради нас и нашето спасение доброволно се предаде на разпятие и понесе кръста, прощавайки на Своите мъчители.

Йосиф: Той избра да прости, вместо да отмъсти на братята си. Чрез този акт на милост той спаси Авраамовото потомство и стана съучастник в Божия план, подготвяйки пътя, по който векове по-късно да се роди Спасителят.

Давид: Той категорично отказа да вдигне ръка и да убие преследващия го цар Саул. Ако Давид бе станал цареубиец, ръцете му щяха да бъдат опетнени с кръв и той никога нямаше да бъде познат като сладкия и вдъхновен псалмопевец на Бога.

Авторът на Посланието към Евреите също свидетелства за първата любов, пламенното посвещение и духовната зрялост на ранните християни в Евр. 10:32-36

„Припомняйте си още за първите дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба лице в лице със страдания, ту опозорявани с хули и оскърбления, ту като съучастници с тези, които също така страдаха. Защото вие състрадавахте на онези, които бяха в окови, и радостно посрещахте разграбването на имота ви, като знаехте, че имате по-добър и траен имот. И тъй, не напускайте увереността си, за която има голяма награда. 36Защото ви е нужно да издържите, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.“

*            *               *

В последните години от живота си Лев Толстой, изхождайки от буквалното тълкуване на думите на Исус Христос от „Проповедта на планината“, разпространява идеи за ненасилствена съпротива, изразени в книги като „Царството Божие е вътре във вас“, които оказват силно влияние върху по-късните водачи на движението за ненасилие, като Махатма Ганди,  Мартин Лутър Кинг  и  Нелсън Мандела.

В прочутата си реч „Имам една мечта“, Мартин Лутър Кинг казва:
„Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода.“

Чудесно – нали!
„Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците (от гр. „малакос“ – сластолюбец), нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.
И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог.„ 1Кор.6:9-11