ПОСЛАНИЯ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
Скъпи приятели на „Голямото четене“,
от днес започваме ново пътуване в Словото Божие — прочит и размисъл върху двете послания на апостол Павел към Църквата в Коринт.
Божието Слово е непресъхващ извор на жива вода.
Колкото и пъти да се връщаме към Него, то винаги утолява духовната ни жажда, изобличава сърцата ни, насърчава ни и ни води към истината. Предстои ни заедно да се потопим в едни удивително актуални и днес послания на апостола — слова, написани преди близо две хилядолетия, но запазили своята сила и значение за всеки последовател на Христос.
Около 51 г. сл. Хр. апостол Павел посещава Коринт — голям пристанищен град и важен икономически и религиозен център на римския свят. Градът бил известен със своето богатство, разнообразие от култове и множество езически храмове. Павел остава там година и половина, проповядвайки благовестието, докато повярвалите в Христос оформят първата църковна общност в града.
За този период от служението на апостола можете да прочетете в 18 глава на Деяния на апостолите и в материала тук:
Голямото четене – Деяния 18
След престоя си в Коринт апостол Павел заминава за Ефес и докато служи там, до него достигат тревожни вести за проблеми, разделения и духовни конфликти в коринтската църква. Именно тогава Павел написва писмото, което днес познаваме като Първо послание към Коринтяните. Той изпраща това послание лично, чрез своя съработник Тимотей (1 Кор. 4:17). Посланието вероятно е написано около 54–55 г. сл. Хр., в края на престоя му в Ефес.
Първото послание към Коринтяните може условно да бъде разделено на пет основни части, в които апостолът разглежда различни проблеми в църквата и учи вярващите как да живеят като истински последователи на Исус Христос.
В глави 1–4 Павел се обръща към разделенията в църквата.
Част от вярващите започнали да се групират около различни християнски водачи — като Аполос и апостол Петър, които също посетили Коринт след заминаването на Павел. Постепенно тези групи започнали да пренебрегват и дори да се противопоставят една на друга. Затова апостолът им пише с болка и строгост, напомняйки им, че Църквата принадлежи единствено на Христос и че вярността на вярващите не трябва да бъде към човешки личности и популярни учители, а към самия Господ Исус.
В глави 5–7 Павел разглежда проблемите, свързани със сексуалната неморалност сред част от християните в Коринт. Някои от тях продължавали да участват в езически практики и да посещават местните храмове. В древния Коринт култът към Афродита бил свързан с различни форми на религиозен разврат, за които споменават и някои антични автори като Херодот. Макар историците днес да спорят относно мащаба на тези практики, безспорно е, че градът бил известен с моралната си разпуснатост.
Апостол Павел бил дълбоко разтревожен от факта, че някои вярващи започвали да приемат подобно поведение за допустимо под претекст за „свобода в Христос“. Затова той ясно и категорично ги призовава към святост, чистота и живот, достоен за последователи на Исус — живот без компромис с греха.
В глави 8–10 Павел разглежда въпроса за консумацията на идоложертвено – месо от животни, принасяни в жертва в езическите храмове. Тук апостолът поставя важен принцип: християнската свобода никога не трябва да се превръща в повод за съблазън или препъване на другите. Той напомня, че вярващите носят отговорност не само за собствената си съвест, но и за духовното състояние на хората около тях.
В глави 11–14 Павел говори за реда в богослуженията.
За участието в Господната трапеза, духовните дарби, взаимоотношенията между вярващите, молитвата, пророчеството и споделянето на Божието Слово. Именно тук откриваме и прочутата глава за любовта — едно от най-великите описания на християнската любов в цялото Писание.
В глава 15 апостолът разглежда една от най-важните теми на християнската вяра — възкресението на Исус Христос и бъдещата надежда на всички Негови последователи.
Павел напомня, че без възкресението християнската вяра би била напразна, но чрез Христос вярващите имат надежда за вечен живот.
Всички тези теми, разгледани в Първото послание към Коринтяните, са изключително важни и за нас днес. И нашето време познава разделения, морални компромиси, духовна обърканост и нужда от истинско посвещение на Христос.
Моля се с Божията помощ, докато заедно четем и размишляваме върху това послание, неговите думи да преминат през сърцата ни, да просветлят мислите ни и така да осветят личния ни живот и опитност с Бога. Нека Словото не остане само знание за ума ни, а да стане жива истина, която преобразява живота ни.
