1 КОРИНТЯНИ, глава 10:31-33

ЛИЧЕН ПРИМЕР

„И така, ядете ли, пиете ли, или нещо друго правите, правете всичко за слава Божия. Не давайте повод за съблазън нито на юдеи, нито на елини, нито на Божията църква, както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята изгода, а ползата на мнозина, за да се спасят.“ > 1 Кор. 10:31-33

Илюзията за личния живот
Ние, хората, твърде често живеем с опасната илюзия, че начинът, по който служим на Бога, изповедта на личната ни вяра и свободата в поведението, която си позволяваме, са строго лична наша работа – територия, която засяга единствено нас самите.

Че тези избори определят собствената ни вечна съдба е безспорен факт…
Но е също толкова вярно, че те оставят неизличим отпечатък върху живота на хората около нас. Никой не е остров в океана на битието. Когато примерът на живота ни е чист и положителен, това е достойно за похвала, но парадоксалното е, че неговото тихо влияние често достига не само до тесния близък кръг от наблюдатели, а и да следващите поколения.

Силата на негативния пример и ефекта на доминото…
С негативния пример обаче ситуацията е коренно различна и далеч по-агресивна. Човек би се учудил – а ако е истински отговорен, би се и уплашил – ако можеше с очите си да проследи колко далеч в пространството и времето се разпростира вълната на неговото отрицателно влияние.

Една добронамерена усмивка може най-много за миг да озари нечие друго лице. Проследите ли траекторията на един яростен, гневен поглед ще откриете, че той се предава като зараза на десетки и стотици около нас, преливайки от човек на човек, докато накрая замръзне в една обща, сива маска на негативизъм върху лицата на всички, които срещаме по пътя си.

Още по-зловещо става положението с онова невъздържано своеволие, което толкова лесно си позволяваме: острите и тежки думи, безконтролното поведение, егоистичните навици и тайните греховни залитания. Те не остават скрити – те силно резонират в околните.

Духовната съблазън и изкривяването на Истината…
И ако моралният грях сам по себе си е осъдителен, то изкривената изповед и примерът на една псевдохристиянска, повърхностна вяра са направо пагубни. Те обричат на сигурно отделяне от Христос и от вечния живот не само своите извършители, но и стотици, понякога хиляди и милиони други търсещи души.

Световната история е препълнена с подобни трагични примери: уродливи духовни движения, фалшиви доктрини и лъжливи религии, започнали от компромиса на отделни личности, които впоследствие са увличали и помрачавали съзнанието на цели народи и континенти. Религиите на мормони, йеховисти и мюсюлмани са били изградени на фалшиви уклони, ереси и еклектични смесици, на хора които са имали „свое“ мнение за библейските истини.

В тази връзка есеистичната мисъл, която Желязната лейди – Маргарет Тачър обичаше да цитира, звучи като безупречен житейски закон:

„Внимавай с мислите си, защото те се превръщат в думи.
Внимавай с думите си, защото те се превръщат в действия.
Внимавай с действията си, защото те се превръщат в навици.
Внимавай с навиците си, защото те оформят характера ти.
Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба.“

Вглеждайки се в този духовен алгоритъм, бих добавил едно жизненоважно разширение:

Внимавай с примера, който даваш на света,
защото чрез него ти определяш съдбата на твоите деца,
на твоите приятели, а понякога и на твоите врагове!