ЙОВ, ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Тогава Йов отговори на Господа:
Зная, че всичко можеш
и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
Наистина, кой е този, който помрачава Твоя промисъл неразумно.
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.
Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
ще Те попитам и Ти ми отговори.
Слушал бях за Тебе само с ухото си,
но сега окото ми Те вижда;
затова се отричам от думите си
и се кая в пръст и пепел.“ Йов 42:1-5

„… идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви; защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.“ Йов 42:8

Йов не е само пример за вярност.
Йов е и предобраз на Христос.

В страданията му откриваме загатнати терзанията и мъките, които Синът Божий и Син Човешки — Исус Христос — понесе в изкупителното дело на кръста.

Да — Христос пое върху Себе Си страданието на цялото човечество:
болестите ни, скърбите ни, немощта ни,
присмеха и отхвърлянето.

Праведника Божий бе осъждан от онези, които се смятаха за знаещи Бога.
Безгрешният бе обвинен в грях от нечестивите.
Онзи, който вършеше благодеяния, бе охулван, презрян и отхвърлен.
Тези които очакваха Месията, не разпознаха Помазаника.

И накрая — на кръста — Синът Божий преживя най-дълбоката самота, когато дори небесният Му Отец се отдръпна от Него.

„Той бе презрян и отхвърлен от човеците,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото отвръщат лице,
презрян бе и за нищо Го не счетохме.
Той наистина понесе печалта ни
и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен,
поразен от Бога и наскърбен.“
(Исая 53:3–4)

Исус Христос не само умря заради греховете ни, Той и възкръсна за наше оправдание. А ние в Неговата жертва намерихме Божието благоволение, така както в застъпническото служение на Йов неговите приятели намериха примирение с Бог.

„… идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви…“ Йов 42:8
И ние — както някога приятелите на Йов — често сме били сред обвинителите.
Но въпреки това получихме Божието опрощение и благоволение —
чрез Неговата първосвещеническа, застъпническа молитва.