ЙОВ, ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Копнежът на Йов

„О, да можеха да се напишат думите ми!
Да се напишеха на книга!
Да се издълбаеха на скала завинаги
с желязна писалка и олово!

Защото зная, че е жив Изкупителят ми,
и че в последно време ще застане на земята;
и, като изтлее след кожата ми това тяло,
пак вън от плътта си ще видя Бога:
Когото сам аз ще видя,
и очите ми ще гледат, и то не като чужденец;
за тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.“ — Йов 19:23-27

Йов страдал не само физически; той преминал през пълното разпадане на своя свят и в миг на най-голяма нужда, той се оказал напълно сам:

За близките си— станал е чужд.
За домашните — далечен.
За съпругата — зловонен.
За братята си — омразен.
За приятелите — враг.
За слугите — непознат.
За децата — подигравка.

Каква трагедия само!
Изтерзан, обезсилен и обезсърчен, Йов е издигнал глас, който ехти през вековете.  Искал е думите му в книга се запишат и терзанията и болките му да бъдат описани. Искал е на скала с длето да бъдат издълбани и с олово да бъдат извезани за да надживеят разпадащото му се тяло. Искал е неговото свидетелство да остане пред Господа, в Когото е вярвал с цялото си сърце и с всичката си воля и сила и е започнал да изповядва.

Жив е Изкупителят ми! Зная, че в края на времената, Той ще  застане на земята. Дори кожата ми да изтляла и плътта ми да се е разложила,  вън от това немощно и истрадало тяло, далеч от тази разлагаща се плът, аз ще видя Бога. Ще го видя такъв какъвто е. Очите ми ще Го виждат ясно, ще Го гледам като близък и свой, а не като отлъчен чужденец и като негов противник. Мисълта за тази гледка изпълва гъдите ми с вълнение и сладост и сърцето ми  се топи дълбоко вътре в  мен.“

Йов е искал гласност и ето ни нас 4000 години по-късно чуваме ехтежа на думите му.

Каква невероятно силна изповед,
родила се във времена най-тежко изпитание.
Страданието няма дума за вярата на Йов,
нито гробът е граница последна за него.
Последната дума принадлежи на вечно Живия
и онези, които вярват в Него, имат тази увереност!