ЙОВ, ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

„Ето и сега Свидетелят ми е на небесата
и Застъпникът ми – във висините…“

Шестнадесета глава от книга Йов не завършва в мрак.
Краят е озарен с лъч надежда и искрен зов на вяра.

Йов казва, че ако има надежда,
тя не е на земята.
Ако има правда,
тя не е в човешкия съд
и че надеждата му
е само в небесата.

Само там е неговия верен Свидетел и Застъпник.

„Ето и сега Свидетелят ми е на небесата
и Застъпникът ми – във висините.
Моите приятели ми се присмиват,
докато окото ми рони сълзи към Бога,
о, да можеше някой да защити човека пред Бога,
както човекът защитава ближния си!“  Йов 16:20 и 21

Йов е усетил огромната пропаст, която стои между човек и Бог. Пропаст, която никой земен застъпник или покровител, не може да запълни.
А Йов е призовавал за посредничество.
Имал е копнеж е да бъде разбран.
Жадувал за Личност,
която да защити невинността му пред Бог,
така, както приятел защитава приятел.

Този копнеж има не само Йов – творението се мъчи и въздиша заедно с човечеството за избавление.

„Понеже знаем, че цялото създание въздиша и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, тоест изкупването на нашето тяло. Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.“  Рим 8:22-25

Цялото човечество и цялото творение ожида обещания Месия.
Непознат и неизвестен все още по времето на Йов, но за нас, ясно осъзнат и изпитан като Господ, Спасител и Застъпник за нас – Исус Христос, Синът Божи!

„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Д.А.4:12

Да! Само Исус е нашия верен Свидетел и мощен Защитник!