ЙОВ, ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ЛЕСНО Е ДА СОЧИШ С ПРЪСТ,
КОГАТО НЕ НОСИШ КРЪСТ…

„В отговор Софар Наамец каза: „Нима на многото думи не трябва да се отговори? И нима бърборещият ще се окаже прав? Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? Ти рече: „Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.“ О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе…“ (Йов 11:1–5)

Софар и приятели му решили –
страдалеца Йов са посетили.

Елифаз е бил поет —
на нощни видения
и шепоти – човек.
Валдад е пазил спомени
за митове и помени.
А Софар с език
на заядлив скептик,
на болката чужда – стоик.
Започнал е своята тирада
че Йов страда
като заслужена награда.

Празнодумец – му казал –
дърдориш
много говориш,
но мен не може
да обориш.
Казваш, че си прав,
но си грешник,
който получава
скръб по-малко
от колкото заслужава.

Ще кажете —
Софар е герой литературен,
и че днес светът е станал
по-мил и по-културен.

Но Софар и в нас живее,
и безсърдечни упреци лее.
Край страдащите си живее
и вместо помощ и утеха –
с укор и догма ги упреква.

Лесно за нас,
чуждата болка.
да сочим с пръст
когато не носим
същия кръст.