ЛЕВИТ, глава 24

ЖИВОТЪТ НИ Е БОГОСЛУЖЕНИЕ ВСЕКИ ДЕН

„Господ говори още на Мойсей, казвайки: Заповядай на израиляните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило…

И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети от ефа. И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху трапезата от чисто злато пред Господа. И на всеки ред да сложиш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос на Господа чрез огън. Всеки съботен ден свещеникът да слага хлябовете винаги пред Господа; това е от страна на израиляните вечен завет..“ Левит 24:1,2 5-8

След описанието на големите религиозни празници в предишните глави на книгата Левит, в 24 глава Бог насочва вниманието на Мойсей към нуждите на ежедневното богослужение. Както за израиляните в пустинята, така и за нас днес, тържествените празници не са достатъчни за да поддържат жива и истинска вярата ни в Бог. Без ежедневно, посветено служение, религиозните празници постепенно се изпразват от съдържание и се превръщат в обикновени традиции и много често само в повод за угощения и външна показност.

Наредбата, дадена на Мойсей в тази глава, засяга постоянния ритъм на служението в Скинията. Първосвещеникът е трябвало всекидневно да налива „чисто“ масло в светилника, поставен в Святото място, и да се грижи той да гори през тъмните нощи. Също така е трябвало да приготвя и подменя хлябовете на трапезата пред Господа, като между тях поставя благоуханен ливан (тамян).

Чистото масло и чистото брашно за тези хлябове е трябвало да бъдат осигурявани от самия народ.
Израиляните са донасяли дървено масло — зехтин, получен от маслини, брани на ръка. Плодовете не са били пресовани, а „бити“, за да се избегнат примеси от прах, люспи и клонки. Пресованите маслини са отделяли фини частици, които правели маслото мътно, което ако е използвано за осветление дими и отделя сажди.

При ръчно бране и внимателно „биене“ на маслините, отцеденото масло било изключително чисто — прозрачно, с топъл златист цвят. Такова масло давало ясна и обилна светлина, без дим, без неприятна миризма и без да замърсява Святото място.

В тези изисквания се крие дълбока духовна поука за нас.
Светлината в Скинията — а днес за нас в Църквата — се поддържа чрез участието на всеки един вярващ. Това служение, подобно на чистото масло, не е плод на принуда или натиск, а на доброволно и ежедневно посвещение и изпълване със Святия Дух, Който носи истинското миро, което произтича от личния духовен опит на тихо, смирено и искрено ходене с Бога.

Истинското служение не е резултат от притискане, страх или отчаяние и не е породено от болести, кризи и безизходици. То е спокойно, ненатрапчиво и чисто приношение — богослужебно миро, принесено с любов и свобода.

Много хора са готови да постят, да се молят и да се посвещават на Бога, но само когато са под „пресата“ на проблемите. Макар и ценно за момента, такова служение често е примесено с не съвсем чисти мотиви — страх, отчаяние, лична изгода или скрити очаквания. Когато подобно „масло“ се използва за духовна светлина — за знание, влияние или постигане на цели — то „димѝ“ и оставя сажди: оплаквания, оправдания, пристрастия  и обвинения, които замърсяват духовната атмосфера. И обикновено, след като проблемите се разрешат и изпитанията отминат, такива хора се оттеглят. Активността им угасва, а посвещението — изчезва. За разлика от това, чистото, доброволно и постоянно служение остава — тихо, светло, благоуханно и ежедневно служение пред Господа.