ЛЕВИТ, глава 20

Да мине през огъня…

„Господ говори още на Мойсей, казвайки: Да речеш на израиляните: Който от израиляните или от заселените в Израил чужденци, даде от потомството си на Молох, да се умъртви; людете на земята да го убият с камъни. И Аз ще насоча лицето Си против онзи човек и ще го изтребя от народа му, защото е дал от потомството си на Молох и е омърсил светилището Ми, и е осквернил святото Ми име.“  Левит 20:1-3 (виж още цитати *)

Текстът отразява практики, които израилтяните са срещали сред околните народи в Ханаан. Ето какво знаем от библейските текстове, древни източници:

„Молох“ е божество, свързано с религиозните вярвания на амонците, но поклонението му е било разпространено всред всички езически племена населяващи  Ханаан, Финикия и финикийските колонии по средиземно море. В Библията това име много често се появява заедно с израза „да мине през огъня“.

Езическият ритуал, който се изпълнявал в чест на Молох е бил принасяне в жертва на деца чрез огън. Археологически данни открити вКартаген и други финикийски колонии сочат за т.нар. тофети — свещени хранилища на урни, съдържащи кремирани останки на деца и животни. Антични автори описват финикийски практики  за реално принасяни в жертва деца.

Диодор Сицилийски – един от най-често цитираните антични автори – е писал за детските жертвоприношения в Картаген, които се свързват с Молох (или Баал Хамон), макар че самият Диодор използва името Кронос – гръцката интерпретация на на името на местното божество (виж „Историческа библиотека“ (Bibliotheca historica), книга XX).

Диодор описва тези жертвоприношения във връзка с военна криза на Картаген и разпространението на мълвата сред народа, че бог Кронос им е бил разгневен. Това довело до обществен натиск да се „върне древния обичай“ за принасяне на деца в жертва. Диодор пише:

„Имало у картагенците бронзова статуя на Кронос, с протегнати ръце, наклонени надолу към земята, така че когато върху тях се поставяло дете, то се търкулвало и падало в зейнала пещ, пълна с огън. Затова, когато искали да умилостивят божеството, те жертвали деца, и то не тайно, а открито; а най-богатите граждани принасяли в жертва собствените си деца. В началото, според разказите, те купували деца тайно и ги принасяли в жертва, но по-късно това било разкрито и било въведено правило жертвите да бъдат деца от знатни семейства.“

Археологическите находки от тофетите (урнови гробища с детски останки) в Картаген и други финикийски колонии потвърждават реалността на този ритуал.

В книга Левит, двадесета глава, Бог абсолютно забранява това жертвоприношение и строго обявява, че така се осквернява Божието име и светилището, подкопава моралния ред и се отнема живота на невинни деца.  Израел е трябвало да бъде свят за Господа народ, който да се разграничи от всички езически  религиозни практики на околните народи.

Ясно ли ви е от къде идва древния „български“ обичай
НЕСТИНАРСТВО…

***************
Други библейски стихове:
Левит 18:21: „ Да не даваш никое от децата си в жертва на Молох; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Еова.„

Второзаконие12:31 „Да не постъпваш така спрямо Господа, твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всякакви мерзости, които Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си, и дъщерите си.“

Второзаконие18:10-13  „Да не се намира сред тебе, някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омайник, 1никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; 1защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа и заради тези мерзости Господ, твоят Бог, ще прогонва тези народи пред тебе. Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.“.

2 Летописи 33:6 за цар Манасия: „И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи„