ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 8:18-22

Не сте ли готови за това,
по-добре се откажете навреме!

Не сте ли готови за това —
по-добре се откажете навреме!

„И Исус, като видя около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото. И дойде един книжник и Му рече:
Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
Исус му каза:
Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
А друг от учениците Му рече:
Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
Но Исус му каза:
Върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“
(Мат. 8:18–22)

Ако изобщо обмисляте да станете последователи на Христос, трябва честно и трезво да се запитате:
готови ли сте наистина да Го последвате? Защото е добре да знаете още в началото — цената ще бъде по-висока, отколкото си мислите, и по-голяма, отколкото сте склонни да платите.

Не че тази цена не си струва. Напротив – придобивката да служим на Господ е безценна! Но тази цена не се плаща под натиск, нито по навик. Плаща се доброволно, от дълбоко убеждение и с цялото сърце.

Да следваме Исус означава да поемем по най-трудния и трънлив път на земята — път, който ще ни отведе на места, където не искаме да ходим, и ще те изправи пред решения, които не бихме избрали по собствено желание.
Ще трябва да се откажем от неща, които обичаме. Да застанем срещу течението за да поемем в посока, противоположна на тази, по която вървят всички останали.

Следването на Христос ни преобразява — от това, което сме, в това, което Той иска да бъдем. Той не търси „хоби-служители“, нито вярващи „на непълно работно време“. Не предлага и позицията „отчасти последовател“.
Исус изисква пълна ангажираност — и то за цял живот!

Ако не сме готови за това, по-добре е да се откажем навреме.

Баща ми — старият евангелски проповедник, брат Борис, както го наричаха и вярващи, и невярващи — често даваше съвети, които мнозина смятаха за „непрактични“. Съвети, които и до днес аз самият трудно се осмелявам да повторя.

Когато се обръщаше към онези, които привидно бяха решили да станат посветени християни, но не желаеха да се разделят със светските си навици, той говореше спокойно, бащински и добронамерено:

— Сине! — така се обръщаше към всички. — По-добре недей да се мъчиш да се представяш за християнин. Живей си както ти харесва. Не си заслужава да лъжеш себе си, че можеш да бъдеш с невярващите — невярващ, а в църквата — християнин. Или си едното, или си другото. Под една мишница две дини не се носят.

И — за учудване на всички, дори и на самите посъветвани — мнозина именно тогава се отказваха от светския си начин на живот и се посвещаваха на строга нравственост и искрено служение на Христос.

Странно, нали?

А при вас как стои въпросът?

Още ли играете на „криеница“ с Господ —
или най-сетне ще Му кажете:

„Господи, искам напълно да Те последвам!“