ЛЪЖЕПРОРОЦИТЕ…
Проповедта на планината – 20

„Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?“ Мат.7:15, 16

Почти в края на Проповедта на планината Христос се обръща към Своите последователи с едно особено, настоятелно и тревожно предупреждение:

„Пазете се…“

Тези думи разкриват, че за Неговите ученици не е било достатъчно да имат добро начало. Те е трябвало да съхранят и защитят докрай онова, което са приели. Христовото учение не е било притча за нравствено усъвършенстване или емоционално утешение. То е било духовна революция — сблъсък на царства, на ценности и на истини. В тази невидима война противникът е „онази старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена“.

Същият този, който измами Адам и Ева, ще направи всичко възможно да подлъже и онези, които са последвали Помазаника. Затова Христос поставя особен акцент върху опасността от заблуда — по-опасна от физическите страдания, трудности и гонения.

Апостолите ясно са осъзнавали тази заплаха.
Апостол Павел, в края на своите мисионерски пътувания в Мала Азия, знаейки по откровение, че го очакват окови и страдания, събира ефеските презвитери и ги предупреждава:
„Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено и ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете…“ Деяния 20:29–31

Същото предупреждение звучи и в думите на апостол Петър: „Имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси… И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които пътят на истината ще бъде похулен.“ 2 Петрово 2:1–2

А Апостол Йоан добавя: „Любезни, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.“ 1 Йоан 4:1

И нашият собствен, макар и скромен, духовен опит като християни потвърждава това: често е по-лесно да устоим на тежките изпитания, отколкото на лукавите духовни измами. Мнозина идват с послания, учения, обучения и „пророчества“, представяни като свише дадени истини, които църквата трябва безкритично да приеме.

Вярващите, поради естественото си уважение към духовните дарби и откровения, са изправени пред сериозното изпитание да разпознаят техния източник. И тук особена отговорност носят духовните водачи, които не само трябва да изпитват посланията за себе си, но и за да предпазят църквата от заблуда.

Христос предупреждава, че лъжливите пророци, учители и проповедници няма да дойдат открито. Те ще се явят „в овчи дрехи“ — с благ вид, благочестив език и християноподобно поведение. Но под тази маска се крие сърце на „вълци грабители“. Затова външният вид, приятното слово и дори библейската терминология не са доказателство за истина. Сатана и неговите служители също могат да цитират Писанието — но това не ги прави негови изпълнители.

Ето защо Христос ни дава ясен критерий:

„По плодовете им ще ги познаете.“

Плодовете не са моментни прояви, а дългосрочният резултат от живота и служението на даден човек. Един жест, едно дело или едно силно изказване не са достатъчни. Истинската преценка изисква време, наблюдение и духовна разсъдливост.

Благочестивия характер и плодовете на правдата са важни за всеки Христов последовател и за служителите на църквата те са задължителни белези. Благовестители, учители, пророци, пастири и презвитери не могат да бъдат такива само по титла или дарба, те трябва да са такива по дела и по характер.

Не е възможно човек, който е НЕ новороден, НЕ е кръстен и НЕ е изпълнен със Светия Дух, да бъде твой духовен водач. Дори ако такъв човек има сън, видение или откровение от Бога, то може да бъде само за негово лично уверение, а не за наставление към църквата! Чуйте, пророк Даниил не би приел цар Навуходоносор за свой духовен наставник, заради един сън, нито Йосиф би се учил на вяра от фараона!

Лъжливите пророци са като тръни и репеи — никнат там, където не са сяти; нямат плод, но имат бодли; не хранят, а хранят; не изграждат, а задушават. Захващат, впиват се и трудно се изкореняват.

Такива са те:
Нне е нужно да ги каниш — те идват сами;
Не е нужно да ги нападаш за да те наранят;
Не е нужно да ги питаш — те ще говорят и убеждават
Не е лесно да се освободиш от такива — бързо пускат корени, хвърлят зли семена и се разпространяват.

Затова Христос казва:

Пазете се.

* РЕПЕЙ е бурен, който е известен като биволска допуша, чичка и лепѝлка (плодчетата се „залепват“ за дрехите) и трудно се изкоренява. Репеите образуват яйцевидни цветове обвити с множество чашелистчета на върха с кукички, с които лесно се захващат и трудно се отлепват и махат от преминаващите около тях хора и животни.

*ТРЪНИ