ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 7:13-14

ПЪТЯТ, ВРАТАТА И СПАСЕНИЕТО

Проповедта на планината – 19

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“ Матей 7:13–14

Христос е бил ненадминат разказвач. С думи е рисувал живи картини, за да направи посланието Си достъпно за всеки — за учените и простите, за близките и за далечните. За притихналите Си слушатели Той разгръщал образ след образ, докато истината не засияе ясна и разбираема.

Можем ли да си Го представим на онзи хълм, откъдето прозвучала Проповедта на планината? До Учителя — учениците Му, насядали в благоговейна близост; около тях — множествата, притихнали, жадни за всяка Негова дума. Те слушали, за да разберат, а после — да предадат нататък това необикновено, животворно послание.

А Христос рисувал пред тях картината за нашето спасение.

Той говорел за прибежищния град — небесния Йерусалим, единственото място, където човек може да се укрие от изкусителя и от страстите, които го преследват. Градът е поставен нависоко — видим отдалеч, сияен и сигурен. Но пътят, който води към него, е тесен – камениста пътечка, извиваща се между отвесни скали и зеещи пропасти, по която двама души трудно биха се разминали.

Този път е стръмен, труден и опасен. Не може да бъде извървян без усилие, без напрежение до краен предел. По него има пътници, но те са малцина — устремени напред, без да се оглеждат наляво или надясно. Очите им са вперени в целта: да достигнат тясната порта, наречена „иглени уши“, за да свалят от раменете си всеки товар, който им пречи и така да преминат свободни в своето спасение.

Исус казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“

И още:„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.“

И отново: „Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен.“

Тясна е вратата и стеснен е пътят — но те водят към живот.
И макар малцина да ги намират, за онези, които тръгнат по тях, краят е не погибел, а вечна среща с Отца.