ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 7:1-5

Проповедта на планината – 15
ЛИЦЕМИРИЕ…

„Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато присъда съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в твоето око? Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето, в твоето око има греда? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“ Мат. 7:1-5

Седмата глава от Евангелието според Матей е особено актуална за всички, които се надяват, че чрез критики, словесни атаки, нападки, обвинения и лепене на грозни етикети страната ни ще преживее истинска и положителна промяна. В последно време дори от парламентарната трибуна се чува цитиране на Библията. Неотдавна някой възкликна:

„По плодовете им ще ги познаете!“

Безспорно — но когато се позоваваш на Свещеното Писание, е нужно да познаваш и неговия контекст. А думите на Христос в тази глава започват не с осъждане, а с предупреждение: „Не съдете…“, защото със същата мярка ще бъдете съдени и вие.

Още повече — преди да се изрича присъда над другите, човек трябва сам да бъде изряден. Как е възможно някой да се заеме да вади „съчицата“ — дребния недостатък — от окото на ближния си, когато в собственото му око стърчи цяла греда от зли и нечестиви дела? Може ли изобщо такъв човек да вижда ясно, да преценява справедливо и още повече — да съди, когато самият той отчаяно се нуждае от дълбока и коренна промяна?

Именно затова Христос използва суровата, но истинна дума, която не ласкае слуха, а изобличава сърцето:

„Лицемерецо!“