Битие, глава 43; Пророк Захария 11:7

КАК ГО ПРАВИ БОГ?

„А гладът се усилваше по земята. И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им им рече: Идете пак, купете ни малко храна.“ Бит.43:1,2

Замисляли ли сте се за това, как Господ управлява народите, когато народите не искат да  слушат гласът Му? И как Бог води хората, когато хората не желаят да изпълнят Божията воля? Или как Бог ни довежда нас, до изпълнение на Неговият план, когато ние следваме своите си планове?
Как?
Ами лесно!

Може би не знаете, но Бог вече е написал историята на всемира и е в контрол на всички събитията, които са се случили и ще се случат във вселената. Така е! С една дума Бог е Бог – това е ясно, но винаги ме е удивлявал факта, как въпреки това, че Бог управлява събитията, никога не отнема нашата свободна, човешка воля!

Как Го прави?

Когато сме в мир с Него и примирени помежду си, Бог ни води, като добър пастир води стадото си, както е посочено в пророчеството на Захария  с „благост“ и „връзки„. (виж цитата Зах.11:7 * и ТУК ) Бог ни води с „благост“, с нежност и милосърдие, и с „връзки“, като е установил трайна връзка с нас чрез Святия Си Дух и Словото Си – писано и изговорено, и чрез връзките в Неговото тяло, Църквата!

Много е приятно, Нали!

Когато обаче сме в грях, противопоставяне и в неверие на Божията воля, системата е Му по-различна! Бог използва следствията на нашето непокорство и греховност, за да ни придвижи в Своя план!
Синовете на Яков позволяват враждата помежду им да стигне до крайност и продават брат си в робство. След това грозно дело, те повече не издигат олтар на Господа и Бог престава да им говори, но забележете – не престава да ги води!
Бог допуска глад по земята им, който ги принуждава да вземат решение, което ще ги доведе до изпълнение на Неговия план. Бог вече не ги води с благост и не ги държи с нежни връзки, а с глад и робство ги подтиква да направят своя избор!

Когато ние като личности, като семейства или като народ вършим грехове и неизпълняваме Божията воля, а враждуваме помежду си, тогава Бог оттегля благостта си и нежните си връзки с нас и ни оставя да отпием от чашата огорчението и бедите, които сами сме си сътворили (виж Ис.51:17-23). Именно бедите и огорчението ни карат да преосмислим поведението си и да вземем решение, да се върнем в Господният план и благост за нас или завинаги да изчезнем от хоризонта на благодатта и на събитията.
Малко драстично нали, но така Господ ни учи, че зад всеки наш избор има последствия. Ето тук се крие и разковничето на стихът: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение. “ Рим.8:28

Ако любим Бог, няма страшно да посрещнем последствията, защото и да не са от най-приятните, те ще ни доведат обратно в безопасността на Неговото лоно!

 *                  *                   *

В последното десетилетие сме свидетели на това как Бог размества народите на световната карта, така както се местят фигурите на шахматната дъска. Безкрайни потоци от мигранти и бежанци, пресичат установените граници, за да нарушат безгрижието и самодоволството на народи потънали в либерални заблуди.
Какво ще стане ли?
Не знам! Но заблудите, че без жива вяра в Бог, може да има човеколюбие отдавна са ни напуснали, нали!

 *  „…Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.“ Зах.11:7

** Бит.15:13-16  „Да знаеш, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голям имот… А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука, защото беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си.“

Исая 51:17 Събуди се, събуди се, стани, дъщерьо ерусалимска, Която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; Пила си, и изпразнила си до дъно Чашата на омайването. Двете тия беди те сполетяха, – Кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и нож, – Как да те утеша?  Прочее, слушай сега това Ти наскърбена и пияна, но не с вино…“

 *              *               *