ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 23:11
ДЕРЗАЙ…
„И през следващата нощ Господ застана до него и рече: ДЕРЗАЙ, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.“ Д.А.23:11
Заради вярата и благовестието, Апостол Павел е бил арестуван и съден в Ерусалим. Предварително Бог го е подготвял за този момент и Павел е знаел за това, че в Ерусалим го очаквало „връзване и скърби“(Д.А.20:23). А Павел е знаел и колко зли и безмилостни могат да бъдат обвинителите му. Едно е обаче да знаеш, а друго е да го преживееш! Когато се е оказал сам – арестуван, заплашван, провокиран и нападан, със сигурност апостолът е започнал да изпада в униние. Не се е виждало никакъв изход, никаква защита, никаква пролука. Не е имало дори и едни подкрепящи очи в разярената тълпа. Не е имало и един глас в негова защита.
Тежка ситуация – нали!
Бихте ли го обвинили, че е търсил изход за да се отскубне от гонителите си?
Ще го смъмрите ли, че е използвал неразбирателството между фарисеи и садукеи, за да намери подкрепа? Ще подцените ли за това, приносът му в делото на благовестието?
Не, разбира се!
Всички ние и без повод или проблем, сме изпадали в униние.
Дори и най-смелите от нас са имали моменти на колебание и притеснение. Точно в един такъв момент на притеснение, апостолът е имал нужда от насърчение, така както и ние имаме нужда от подкрепа, когато се колебаем…
И братята, и сестрите ни по вяра, имат нужда вдъхновителни думи, когато преминават през ежедневните трудности!
Преди да упрекнем някого за нещо и с това да задълбочим унинието му, трябва да си дадем сметка, че не упрека, а насърчението може да му помогне. Че не осъждането, а подкрепата може да го изправи на крака.
За това и когато Павел е в изпитание, Господ му казва:
„Дерзай! Смело се впусни в това което те очаква! Както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим!“
След няколко дни ще отидем на църква.
Някои от нашите братя и сестри ще бъдат мълчаливи, напрегнати или уплашени. Искате ли Божият глас за тях да дойде чрез вас?
Тогава не ги упреквайте, а ги прегърнете и ги насърчете!

Вашият коментар