Деяния на Апостолите 20 глава

НАШ РЕД Е!
„Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.  Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;   и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.   Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.  И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени“ Д.А.20:28-32

Прощалната проповед на Апостол Павел към презвитерите в Ефес е забележителна! Апостолът е знаел, че това е последната му среща с тях, за това е искал да ги предупреди за опасностите, които ги очакват и да предаде на тях отговорността за опазването, развитието и разширяването на Божието дело.

В духовното съзряване на всеки един от нас настъпва и този момент, в който от едни, които във вярата са били обгрижвани, наставяни, подкрепяни и опазвани, трябва да поемем отговорността самите ние да съграждаме, подкрепяме и опазваме, тези които са дошли при Бога след нас!

Вярно е, че по-лесно е за нас, някой да ни търси, насърчава и окуражава, но вече сме достатъчно стабилни във вярата не само да се грижим за себе си, но да направим това и за другите!

По-приятно ни е когато отидем на църква, някой с радост да ни приветства на входа, но вече е наш ред, ние с любов да посрещаме, изпращаме, настаняваме и да се грижим за реда в църквата!

По-безгрижно е когато има някой друг да бди за снабдяването на нуждите, разрешаването на проблемите и защитаването целостта на църквата, но вече сме достатъчно зрели и силни, и вече трябва да станем и достатъчно отговорни, за да бъдем ние тези, които ще организират снабдяването, защитата и целостта на църковната общност!

Ще кажете, „това е грижа на Бог!“ и  ще бъдете прави, но Той го прави с човеци като вас – духовно израснали и отговорни личности, които след като са познали истината чрез благовестието, са готови да я споделят и да я опазват!

Наш ред е да бдим или да заспим!

„А, едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, като беше обладано от сън, падна долу от третия етаж“ ДА 20:9

Познато ли ви е това поведение?