ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 17:5,6

ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ – АПОСТОЛ ПАВЕЛ

„Тези, които обърнаха света, дойдоха и тука…“ Д.А.17:5,6

Павел, Сила и Тимотей са били неуморими – обърнали са цялата Римска империя към Господа. Вдъхновението което са имали е вбесявало противниците им защото евангелистите са били направо без спирачки!

Чували ли сте за перпетуум-мобиле – вечният двигател?  
– Не?
Е, чуйте тогава – това е двигател, който сам подържа движението или работата си така, че един път пуснат в действие, да не е необходимо да бъде допълнително задвижван.

Скептиците казват, че такъв двигател е невъзможен за изобретяване, защото противоречи на закона за загубите на енергията от триене, разсейване, гравитацията и прочие.
С други думи, това е някакво чудодейно устройство, при което коефициентът на полезно действие (кпд) е равен или е по-голям на 100%. Един път пуснат в действие такъв двигател не спира.

Така казват, но не са прави защото Апостол Павел е бил точно това – перпетуум-мобиле ! Един път обърнат за Господа и пуснат в служение, нищо не е могло да го спре. Нито умора, нито трудности, нито гонения, нито затвор, нито липса на финанси. Той казва: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.“ (Филип 4:13)

Вярата му в Невидимия неуловим за земните наблюдатели Бог, му е давала енергията да върши призванието си така успешно и така пълно, че капацитета на извършеното служение да надхвърля хиляди пъти обичайните способности човешки усилия.

И представете си какъв труд и служение е било това!
Апостол Павел със спътниците му Сила и Тимотей, „са обърнали света“ (виж Д.А.17:6)  – Римска империя към Господа с вдъхновението което са имали.

И тук изниква въпроса:
А, какъв е нашия капацитет на полезно действие?
Моят не е много висок…
Уморявам се, отегчавам се, плаша се и не ми стигат куража, енергията и парите.
Не са ме гонили, не са ме били, не са ми се противопоставяли, а аз съм готов да се откажа… 
И при вас ли е така?
Това нормалното ли е?
Ако попитате Апостол Павел, той ще каже  – „Не, не е!“ и ще бъде прав! Нормалното е да задържаме вдъхновението, да не губим силата и да не разпиляваме енергията, която сме получили от Бог, така както са я имали и подържали Павел, Сила, Тимотей и всички истински Божии служители. Да нямаме:
– загуби от „разсейване“ в света,
– загуба на устрем от грешки, грехове и слабости,
-„оттечки“ на духовна сила от сласти и страсти
и отпадане от вярата заради „триене“ и неразбирателства с други вярващи…

Оправим ли си тези неща няма да има спиране!
Няма да чакаме ново вдъхновение, благоприятни условия или „попътен вятър“.
Няма да имаме нужда и от „сабатикал“.