ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 15:2

КОНФЛИКТИ и ПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ

„След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим…
Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.“ Д.А. 15:2, 6 и7 
* * *
„А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор. Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.“ Гал.2:11, 12
* * *

В прочита за днес, Павел и Варнава отиват в Ерусалим за да се допитат до апостолите и презвитерите за въпрос предизвикал тежки проблеми в църквата в Антиохия. Между водещите братя в Ерусалим те срещат и апостол Петър. От Словото научаваме, че предишната им среща се е състояла в Антиохия и не е била никак приятна. Тогава Савел, макар и основателно, публично е изобличил Петър. Със сигурност думите му са били тежки. Може да се обзаложим, че огненият темперамент на Савел и умението му да си служи с езика, са оставили дълбоки рани в Петър. На всичкото отгоре Павел е описал този конфликт с Петър в посланието си до Галатяните…

А Петър не е бил просто Петър, а авторитетът, апостолът и онзи, който директно е приел Словото от Господа. Той е бил основателят на църквата в Ерусалим и е понеслият гонения, бой и тъмница заради благовестието! Той е бил и първият занесъл евангелието на езичниците. Няма съмнение, че Петър е бил безспорният авторитет в църквата, когато Савел, довчерашният гонител, го изложил публично и го мъмрил назидателно…
Тази ситуация е доста неприятна – нали!

На срещата в Ерусалим, няколко години по-късно, Петър все още е носил горчивият спомен от обидата. И може би ние на неговото място бихме си върнали огорчението. Не бихме останали длъжни на дръзкият език – нали!
Ние, може би, но не и БОЖИЯ МЪЖ ПЕТЪР!

Той е надвил огорчението! Преглътнал е обидата! Надскочил е егото! До като в „Послание до Галатяните“, Павел все още е проявявал лична амбиция против Петър, ние никога, никъде, и пред никого не откриваме Петър да проявил тази слабост и лично негативно отношение към Павел!
Странно, нали!

На събранието в Ерусалим, „канарата“ Петър, подкрепя „малкият“ Павел и в думите му няма и намек или сянка от горчивия спомен. И до този момент, и на сетне, никъде, по никакъв повод не може да открием у Петър споменаване на личните му заслуги и самопохвала.

Тази среща между Петър и Павел, колосите на християнството трябва да е паметна и за нас! Съзнавате ли, че ако апостол Петър беше проявил негативизъм, огорчение или просто инат, ние и до днес щяхме да спазваме обредите на мойсеевият закон.

Можете да ми възразите с: „Господ нямаше да допусне това!“
И ще бъдете прави!

Наистина Господ не го е допуснал, но не го допуснал…
чрез Неговият посветен служител Петър!

*             *                *

И днес има такива посветени Божии служители, които в името на единството на Църквата, са способни да загърбят враждата, да преглътнат обидата и да забравят за ограбеното…

А вие можете ли да го направите?
Може би, заради тази паметна среща в Ерусалим, когато Апостол Петър дава пример на смирение и християнско благородство, дръзкия Павел променя поведението си на дързостно честолюбие с превъзходството на благочестието и съветва другите с това:

„Даже преди всичко е голям ваш недостатък,
дето имате тъжби помежду си.
Защо по-добре не останете онеправдани?
Защо по-добре не бъдете ограбени?
А напротив вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? „