Блудният син и неговият брат

И Блудният син, и брат му бяха еднакво грешни. По-малкият син не беше разбрал целта на благодатта, която е да израсне в зрялост към святост. По-големият син обаче никога не беше познал милостивото сърце на баща си. Той винаги се беше стремял да спечели бащината си любов, като се подчинява и действа. Не можеше да приеме, че баща му винаги го е обичал безусловно, напълно отделно от добрите му дела. Истината беше, че баща му го обичаше просто защото е роден от него.

„Но той се разгневи и не искаше да влезе. Затова баща му излезе и го помоли. А той отговори и каза на баща си: Ето, толкова години ти служа; никога не съм престъпвал заповедта ти; и пак никога не ми даде едно яре, за да се повеселя с приятелите си. А щом дойде този твой син, който пропиля имота ти с блудниците, ти закла угоеното теле за него.“ (Лука 15:28-30) По-големият син казвал на баща си: „През всичките тези години се трудих толкова усилено, за да ти угодя, но ти никога не си ми показал такава любов. Поне аз никога не съм я чувствал.“ Това обобщава коренния проблем на протестиращия син. Той си мислел, че е заслужил чрез добри дела това, което по-малкият му брат е получил чрез благодат.

На всеки легалист му е трудно да остави настрана делата на плътта си. Защо? Защото плътта ни иска да се труди за Бога! Искаме да можем да кажем: „Спечелих мира си в Господа. Постих, молих се, направих всичко, за да постигна победата. Работих усилено и сега най-накрая я постигнах.“

Ако сме честни, ще видим, че плътта ни винаги протестира срещу зависимостта от Господа. Не искаме да разчитаме на Неговата милост и благодат или да признаем, че само Той може да ни даде силата, мъдростта и авторитета да живеем като победители. Трябва да внимаваме да не протестираме като по-големия брат. Това е протест срещу човешката праведност и е смрад в ноздрите на Бога!