ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 2B

СИМПАТИЗАНТИ ИЛИ АПОСТОЛИ, част 2

Четиво с продължение…
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“Д.А.2:1-4

Всички християнски църкви, независимо от това от кое изповедание са – католическо, православно или протестантско, вярват, изповядват и празнуват изпълването със Святия Дух на апостолите, но голяма част от тях не практикуват апостолския образец получаването Му.

Пример за това може да бъде православната ни църква, която практикува обреда миропомазване, който е неразделно свързан с изливането на Святия Дух. Вече кръстеният във вода християнин бива помазан със свято миро по челото, очите, ноздрите, устата, гърдите, ръцете и нозете, като по този начин цялото тяло на новия християнин се „запечатва“ с мирото и се изричат думите „Печат на дара на Светия Дух“. И се приема, че човекът така е приел Святия Дух.

Подобни вярвания, обреди и практики има във всички църкви, които не приемат апостолският образец на получаване на Святия Дух въпреки, че в самото начало на сформирането им като самостоятелни изповедания, вярващите и духовните им водачи са практикували говоренето на непознати езици и проявленията на духовните дарби и служения, както в апостолската църква.

Основната причина на тази драстична промяна след апостолските времена е загуба на първата любов, липсата на освещение и на посвещение в мнозинството от повярвалите и ръкоположените служители. По тази причина кръщенията със Святия Дух и проявленията на духовните дарби и служения драстично са намалявали, а водителството на Духът е било заменено с административно управление, а духовните опитности са били заменени с църковни обреди, ритуали и народни традиции.

На свой ред богословите и библейските учители услужливо променяли ученията, изповедта и практиката така, че да отговарят на духовното състояние на църквите.

Ето такъв е пътя „нагоре“, който води „надолу“! 

Трябва да се знае, че това може да се случи или вече се е започнало да се случва и в църквата от която сме, ако ревностно не се придържаме към първоапостолския образец за кръщението със Святия Дух, описан ни в „Деяния на Апостолите“, втора глава!

А ако сте разтревожени, че апостолската опитност за кръщение със Святия Дух може да изчезне, недейте! През всички векове от първата Петдесятница до днес, дори и през тъмното средновековие е имало не само изповядващи, но и практикуващи тази първоапостолска опитност. Катари, абигойци, валдензи и много други неизвестни за нас християнски общества, групи и отделни личности, свято са опазвали тази свръхестествена, първоапостолска, библейска опитност жива и са я предавали на следващите поколения.

Независимо от общото духовно „охлаждане“  във всички изповедания, през всичките векове от апостолската Петдесятница до днес, а и за напред, винаги ще има изпълнени с Духът по апостолският пример!

Следва продължение…