Когато Бог влезе в дома ти

Историята на ниския бирник, покачил се на черницата, за да види Исус и удостоил се с честта Господ да гостува дома му, е интересна с факта, че събирачът на данъци беше много интересен човек, готов да се променя. Той беше свикнал да го мразят и презират, та затова не се посвени да се покатери като някой хлапак по дървото. Когато обаче стана Божий човек, той не заради себе си, а заради Христос, не се засрами, не се съобрази с човешкото мнение, а се постара да се реабилитира в очите на хората. 

 “И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. ТОГАВА Закхей стана и каза на Исус: Ето, Господи мой, давам половината от богатството си на сиромашните и всичко, което съм взел, връщам четирикратно на всеки човек.” (Лука 19)

Дали се вълнуваме не само от това, какво Бог ще ни даде и от какво ще ни отърве  или осъзнаваме честта, която ни е оказал да влезе в “дома ни”?

Дали според Господната молитва “Отче наш” името Божие се свети или се срами заради нас?

Ревностни ли сме да коригираме грешките си спрямо човеците заради Бога и реномето Му, за да не роптаят, че е посетил грешен човек?

Понякога, както всеки друг вярващ човек, предполагам, се чудя дали съм на прав път, дали разбирам правилно нещата, дали не се заблуждавам.

И се утешавам, че дори да кривна, важен е стремежът, който пак ще ме изправи, защото Бог ни насърчава да търсим, да искаме, да хлопаме, защото това няма да е напразно. 

Насърчавам се от мисълта, че Бог като добър баща не би ни дал камък, ако Му поискаме хляб, в това число хляб за душата – знание, поучение, мъдрост. А също, че ще направи друм, в който дори глупавият няма са се заблуди. (Исая 35:8). 

Не е ли облекчаващо?!

Но днес ми направи впечатление, че този друм е наречен още “път на святост”…

Не желаем да се заблуждаваме, нали?

Без святост не става.

Вредните и глупави страсти замъгляват преценката.