Код: зелено

„Благословен онзи човек, който уповава на Господа… ще бъде като дърво, посадено при вода… в година на суша не се бои и не престава да дава плод.“

                                    (Ерeмия 17:7-8)

Жегата е безмилостна, притиска физически, изцежда силите. Някъде няма топла вода, но на много места в страната въобще няма вода и това е немислимо тежко в такова време. Мотивацията за работа, за радост, за усмивки дори е трудна. И в духовния живот има такива сезони – без влага, без прохлада, без знак от небето. Молиш се – суша. Надяваш се – жега. Всичко, което си очаквал да поникне, сякаш прегаря.

Но точно в такива сезони надеждата е жива. Защото тя се подхранва от знанието ни, че нашият Господ е верен, че Той винаги в историята се е грижил по най-добрия начин. Всъщност, единствено обръщайки се назад, можем да видим ясно Неговата намеса, Неговата грижа, Неговата любов. Дори да изглежда, че сега Го няма, ние знаем, че Той е тук. Животът ни е свидетелство. Църквата ни е свидетелство. Цялата история е свидетелство. Надеждата се храни от дълбоки води, от вечните извори.

Жегата ще мине, дъждовете ще дойдат и пак ще се завърти цикълът. А Божията вярност не е като кратък дъжд. Тя е като могъща подземна река, която тече, дори когато всичко на повърхността е напукано. Животът няма да ни пощади от горещини – реални и метафорични. Но има една сянка, в която можем да си поемем дъх – присъствието на Господа, което е вярно и неотменимо. В Него ще открием, че можем да останем зелени, да цъфтим, да даваме плод, дори когато земята е суха.